Дамян Дамянов
От няколко години техническите университети в страната отчитат тенденция за все по-нисък интерес сред младите хора към класическите машинни специалности – машиностроителна техника и технологии, топло- и електротехника. Пред БТА преподаватели коментираха, че това изправя страната ни пред реалната опасност след няколко години да останем без специалисти в тези области и бизнесът да не разполага с необходимите за производството кадри.
За същността на инженерната професия и проблемите, които я съпътстват, за интересите на младите хора и трудностите, с които вече се сблъсква бизнесът, БТА разговаря със заместник-ректора на Техническия университет във Варна доц. инж. Мария Маринова и инж.Венцислав Христов, управител на частна компания.
Според доц. Маринова оценка на качеството на инженерното образование и реализацията на тези специалисти не би могла да се направи, ако не се погледне първо базата от долу. В момента хора с природно заложени инженерни умения трудно могат да се открият, а и за разкриването на талантливите младежи се изисква подход, което струва време и пари, коментира тя. Всеизвестно е, че един инженер се гради с години, а първото и най-важно условие за успеха е младият човек да заобича професията много преди да седне на студентската скамейка, смята преподавателят.
Доц. Маринова отчита, че от набор завършващи абитуриенти и бъдещи кандидат-студенти 15 на сто спират своето обучение и търсят работа, други средно 15-20 процента заминават да учат в чужбина и родните университети всъщност „стартират“ с минус 30 на сто от младите българи. За оставащите тук да учат във висше училище „спорят“ всички университети в страната, отбелязва тя.
Според доц. Маринова е редно да се обърне внимание и на профила на средните училища. Повечето от тях са езикови или математически гимназии с разширено изучаване на информатика. Професионалните гимназии, за да оцелеят през последните години, също наблягат на специалностите, свързани със софтуер, програмиране, компютри, посочва доц. Маринова. Тя добавя, че на пръсти се броят гимназиите, които подготвят кадри за управление на машини с цифрово управление или металообработка, липсват и електротехническите специалности. Според нея трябва да се обърне внимание и да бъдат подкрепени професионалните гимназии в страната.
По думите на доц. Маринова би следвало приемът в различните видове училища да бъде регулиран, съобразен с големината на наборите. Тя допълва, че отчитайки реалностите преподавателите от университета вече са „влезли“ в средните училища и работят особено с децата в 9-10 клас, когато всъщност се формира нагласата за професионален избор. Ние правим летни школи с тези младежи, състезания и практики, разказва доц. Маринова и уточнява, че този е начинът те да се запознаят с университета, какво се прави там и да се ориентират, за да могат да вземат аргументирано решение за бъдещето си.
Все по-малко са желаещите да учат в класическите инженерни специалности
Изборът на инженерна професия изисква мотивировка, казва доц. Маринова. Според нея това е необходимо условие, за да се преодолеят големите изисквания към студентите. За да станеш инженер, трябва да се учи много – математика, физика, дисциплини, които не са от леките, посочва преподавателката. Тя отбелязва, че завършилите „Технически науки“ в най-масовата квалификационна степен през 2000 г. са били 4708 души, през 2008 година – 4 542, през 2013 година – 6002.
Мисията на нашия университет е ясна – ТУ – Варна да бъде фактор в развитието на интелектуалния потенциал на България, да подпомага процеса на устойчиво развитие и да допринася за постигането на нови стандарти в общуването между народитe. За съжаление обаче все по-малко са желаещите да учат в класическите инженерни специалности, казва доц. Маринова. По думите й младите хора се ориентират най-вече към компютърните специалности, чрез които могат лесно да се реализират на пазара на труда. Интересът към класическите машинни специалности като машиностроителна техника и технологии, топлотехниката, електротехника и електроенергетика и други става все по-нисък. Освен всичко друго сериозен фактор при избора на специалност при младите е и заплащането, казва доц. Маринова.
Много неща във висшето образование зависят от преподавателя, от връзката му със студентите и от неговия авторитет, допълва инж. Венцислав Христов. Според него инженерството изисква себеотдаване и освен наука е и непрекъснат творчески процес.
Практиката във висшето училище да има сектор – лаборатории или нещо друго, където практически да се прилагат знанията, е много добра, смята инж. Христов.Той допълва, че точно тази лабораторна работа, макар и при ограничени материални възможности, позволява на бъдещия специалист да търси решения, да постига целите си и да изпълни конкретна задача. Разказва за бизнеса си, че нещата потръгват след запитване чрез немския клон на японска фирма за офсетови машини. В рамките на денонощие със свой състудент, и двамата с инженерни специалности, изработват прототип на контролер за инспекционна система за контрол на качеството при офсетовия печат. Следват десетки разработки и денонощна работа.
За да стане ясно, че не става дума за нещо елементарно, инженерът разкрива, че контролът на печата се извършва в реално време при скорост на хартията от 300 метра в секунда. Сканиращото устройство, което се поставя в края на процеса на отпечатването, „хваща“ грешка с големина от 200 микрона от образа на еталона, а по време на инспекцията се обработват няколко гигабита видеоинформация, която постъпва в компютъра на оператора на офсетовата машина. Изделието на българите е одобрено и харесано от чуждестранните партньори, а сътрудничеството е изгодно и за двете страни.
За младите инженери е необходима квалификация от поне 4-5 години
Добрият пример за български разработки и приложението им у нас и в чужбина, неминуемо води до темата за нуждата от практика за младите хора и успешната реализация на иженерите. Инж. Христов допълва, че млад, току-що завършил инженер, трябва да поработи поне 4-5 години, за да започне да изпълнява самостоятелни задачи. Необходима е квалификация, която той задължително трябва да натрупа след завършването на университета, допълни инж. Христов.
Доц. Маринова от своя страна дава пример със специалностите „Корабоводене“ и „Корабни машини и механизми“, като посочва, че реализацията на млади хора под национален флаг е изключително скромна. Всички останали излизат навън и работят в чужди фирми. Това никъде не се отчита в българската рейтингова система на университетите, а тези наши специалисти се реализират по света много успешно, посочва преподавателят. По думите й около 10 на сто от студентите на Варненския университет и от другите специалности също намират работа зад граница. Цяла Европа е в демографска криза и всяка държава се опитва да решава проблемите си, отбелязва доц. Маринова.
Според нея в близките години потребността от машинни специалисти, електроинженери, енергетици ще расте, а желаещите да учат тези специалности критично намаляват. В един момент икономическата ситуация у нас ще се стабилизира, ще започне да се развива, но специалистите няма да ги има, алармира доц. Маринова.
