Шест кораба за „Южен поток“ стоят на рейд пред Варна

12 плавателни съда, наети по спрения проект „Южен поток“, са все още в български териториални води. На рейд пред Варна се намират 6 специализирани съда за транспортиране на тръби. Други 6 са пред Бургас, като в това число влиза и тръбополагащата платформа SAIPEM 7000.
Плавателните съдове са чартирани от базираната в Италия корпорация SAIPEM, която е ангажирана с работите по морската част на газопровода. Корабите са собственост на норвежки, датски и английски компании. Общата сума за чартирането им надхвърля 100 млн. щатски долара, пресмятат от maritime.bg.
Около 2 млн. евро дневно пък е общият разход на международната компания по спрения проект “Южен поток”, коментираха доверени източници на “Черно море”.
Част от тези средства влизат директно в пристанище Варна, като дружеството регулярно плаща предварително договорения наем за площи на порта, които се пазят за нуждите на проекта и към момента.
Корабите, които стоят на рейд пред града, не се таксуват от българската държава, но разходът за престоя им е значителен за компаниите, които са ги наели.
„Срокът за временното спиране на работата и крайното решение на клиента за проекта са неизвестни“, съобщиха в края на миналата година от италианската корпорация SAIPEM.
От своя страна Министерството на регионалното развитие и благоустройството обяви търг за възлагане на обществена поръчка, свързана с българския участък от морския газопровод. Това стана 4 месеца, след като от руска страна заявиха еднолично, че прекратяват проекта.
Към днешна дата Република България не е официално уведомена за прекратяването на проекта за газопровод „Южен поток”. В този смисъл българската държава, и в частност Министерството на регионалното развитие и благоустройството, е длъжна да изпълнява своите задължения съгласно българското законодателство, коментираха от ведомството във връзка с обявената обществена поръчка.
В официално становище от институцията обясниха, че на министъра на регионалното развитие и благоустройството са законово вменени редица задължения. Неспазването на всяко едно от тях би могло да се смята за неизпълнение, което от своя страна да доведе до евентуални съдебни процедури и финансови санкции за страната.
От министерството съобщиха също, че следващите стъпки ще са избор на лицензиран оценител, определяне размера на обезщетенията и учредяване на вещните права с решение на Министерския съвет.
От страна на проектната компания, отговорна за реализацията на обекта, в МРРБ са депозирани заявления за предприемане на действия по продължаване на работата, а именно – уреждане на вещно-правните отношения върху засегнатите морско дъно и морски плаж. Към настоящия момент заявленията на проектната компания не са оттеглени и МРРБ няма правни основания да не предприема съответните действия.