За повечето от нас да живееш в родината си е голямо предизвикателство. Другите, които заминава в чужбина разбират, че пък там изобщо не ги искат. За всичко това винаги намираме някой да ни е виновен. В България политиците, а в чужбина ромите, които са ни създали лошо име. Затваряме си очите за истината, която ни удря всеки ден и се вкопчваме в собствените си разбирания,обяснения и оправдания за нас, за обществото, за политиката, за мизерния и недостоен живот, които живеем като нацията която беше представяна като тоалетната на Европа.
Дъжава втора употреба. Дрехи втора употреба, автобуси втора употреба, политици втора употреба, хеликоптери втора употреба, ЖИВОТ ВТОРА УПОТРЕБА. Всичко това е което всеки ден ни радва като на НОВО различно по-добро и по-качествено. Но реално така ли е? Трябва ли Европа да ни поставя на колене всеки път когато решим да искаме своето.
Трябва ли Русия да ни поставя своите глобални интереси и да разделя обществото ни на русофили и русофоби? Трябва ли НАТО и САЩ да ни използват за жълта стотинка в своята глобална политическа игра? Трябва ли да се чувстваме недоволни, че сме се родили в България и да търсим по-добър дом за нашите деца? В този живот човек не може да избере две неща – РОДИНАТА и РОДИТЕЛИТЕ си. Но човек може да избере всичко друго и сам в себе си носи отговорност за своето бъдеще. А отговорността е обща. Тя е в общият разум на нашето общество, в общото бъдеще на нашата нация.
И докато всеки един от нас гони личния си просперитет и гледа егоистичните си цели, малка част от нас ще успяват да постигнат материалната изгода, а по -голямата ще тънат в НОВАТА ВТОРА УПОТРЕБА. Отговорът е ДА, ТРЯБВА! НО не на тази ниска цена. Не и без борба, не и без достойнство, не и без бъдеще за нашите деца в нашата родина.