Задължителни часове по съвременен български език въвежда ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ във всички специалности.
Студентите ще изучават родната граматика в 30 часа още от новата учебна година. Учебните програми ще бъдат готови до края на юни и в момента над тях работят преподавателите от катедрата по съвременен български език. Оценката най-вероятно ще бъде текуща, но е възможно бъдещите висшисти да държат тестове и на входа, и на изхода, за да има база за сравнение.
Слабата подготовка в училище и нарастващата неграмотност сред младите българи – това са мотивите, с които ВТУ въвежда допълнителните часове.
„Часовете по български език няма да са теоретични,
няма и да бъдат унифицирани за студентите от всички специалности. Напротив. Ние ще се съобразим с нуждите на отделните специалности. Идеята ни е това да са занятия, които да отговарят на потребностите на самите студенти. Това никак не е лесно да се направи, защото студентите в Университета са много различни. Готови сме да посрещнем и предложения от самите факултети, ако те имат такива“, казва проф. Стоян Буров, който е ръководител на катедрата по съвременен български език.
Има факултети, които се противят на решението на Академическия съвет
за масово обучение по български език. Една от причините за вътрешните съпротиви е друго решение на „академиците“, което е свързано с намаляването на аудиторната заетост на студентите. „Няма да ни е лесно, но младите хора имат спешна нужда от повишаване на езиковата подготовка, която по всеобщо мнение е незадоволителна, дори слаба.
Вижте едно решение на българския съд или прочетете едно адвокатско изложение! Та те изобщо не използват правилно българския език“
обяснява професорът по граматика.
Решението на университетите да приемат студенти с оценки от матурите е другата причина, поради която търновските езиковеди настояват за допълнителни часове. Дори и в тези специалности, в които се борави с език, приемът е с матура. Резултатите точно от държавните зрелостни изпити показват, че езиковата подготовка в училище е недостатъчна.
„Нека да съм точен. Не обвинявам учителите и учениците. Причината по-скоро е в учебниците, които са сложни, непригодни и в много голяма степен не могат да дадат на децата това, което наистина им е нужно. Освен това акцентът е върху литературата.
И причината пак е в програмите и учебниците.
Литературата е натоварена с текстове, които учителите трябва да преподават, и така оставят на заден план езика“, категоричен е езиковедът.
Проф. Буров признава още, че да се навакса изгубеното в училище за 30 часа, е невъзможно. Затова екипът му се е заел с програма, която няма да догонва, а ще надгражда. И още по-точно, ще формира отношение към родната ни реч.
„Ако човек има такова отношение, ако може да се чуе как говори, ако може да се контролира
или да полага грижи за това, как пише, тогава според мен ние сме си изпълнили в много голяма степен задачата. Такъв човек вече подлежи и на самоусъвършенстване. Ако ние успеем да събудим интереса към собствения му език, значи сме успели“, допълва професорът.
Според него българистиката не е национален приоритет и този факт е в основата на лошата подготовка по езика, лошите резултати, грубия език и донякъде.
„Брюксел със сигурност няма да се погрижи за нашата граматика. Това трябва да е наша кауза.
Нито пък ще научи децата да не използват този груб уличен език, с който те разговарят сега.”, категоричен е професорът.
Източник:bnews.bg