Влюбих се в свой ученик

Патология ли е страстта към по-млад партньор?

Помогнете!!! Загивам от собствената си… не знам как да се изразя. Аз съм на 33, а той – на 18. Той е мой бивш ученик. Силен, умен, грижовен, нежен и невероятно стабилен. Разбирам, че това е ненормално. Но направо съм си загубила ума. Чувствам, че той е моята половинка. Винаги е до мен, когато имам нужда от него. Помага ми с моите две деца. Колкото по-дълго сме заедно, толкова по-скъп ми става. Побърквам ли се? Патология ли е това? Ненормална ли съм? Какво да правя?!
Искра

анкета

Милена: Та всичко това е чудесно! Любовта е прекрасна във всичките си прояви, тя е нежна и великолепна. Искрено желая на Искра щастие с този младеж.

Даниела: Смятам, че докато двамата се наслаждават един на друг, всичко ще бъде наред. Но ще дойде момент, когато ще трябва да се покажат пред хората. Искра ще трябва да се запознае с неговите приятели, които ще го гледат с недоумение. А тя няма да има за какво да си говори с тях, както и той с нейните приятелки.

Тинка: Ние живеем в общество, в което за съжаление има определени рамки. Малцина биха подкрепили учителка, съблазняваща учениците си. Според мен в името на собственото си спокойствие Искра трябва да се раздели с това момче. Никога не бих повярвала, че младеж на 18 години би искал да се грижи за две чужди деца. Той явно просто има Едипов комплекс – привличат го жени, които могат да му бъдат майки. Младежът трябва да посети психолог, за да се „откъсне от фустата“ и да започне да живее самостоятелно, а не да сменя майките си.

Румяна: Искра не бива да се притеснява. Нека се наслаждава на любовта и младото тяло. Такова щастие рядко се пада. Нека изпитва удоволствие!

Глория: Той беше на 16, аз на 28. Сега съм на 30. В началото беше страхотно, но аз бързо охладнях, тъй като по интелект сме твърде различни. Но мен нищо не ме смущаваше, дори нападките на майка му. Той още ме търси, но аз отдавна си имам свой живот и в него често има непълнолетни. Създава се впечатление, че Искра е лишена от мъжко внимание и не вярва в себе си, затова така се е вкопчила в този младеж!

Магдалена: Това, което ще разкажа, ще огорчи Искра. Баща ми е по-млад от майка ми с 15 години. Преживели са заедно 20 години. Преди него майка ми имала съпруг и двама сина. Но тя го изоставила поради огромната си любов към моя тогава бъдещ баща. Всичко започнало като в приказка! Но баща ми, тогава още съвсем млад, бързо изстинал. И майка му – моята баба, настояла той да се закълне, че ще ни напусне едва когато аз навърша пълнолетие, за да не ме травмира. Той удържал на думата си. Татко много ме обича. Деветнадесет години той търпял, мъчил се и чакал заради мен. И градил кариера. Сега е постигнал много – милионер е, крупен предприемач. Постигнал е всичко това до голяма степен благодарение на майка ми, която държеше цялото ни семейство – аз си знам за какво говоря.

Сега мама е почти на 60. Тя остана сама. Братята ми се отделиха, аз също живея отделно. Тя направо полудява от безсилие и самота. Обвинява себе си и казва, че това не е така болезнено като онова, което й е на душата. Минаха вече две години. Майка ми, разбира се, има пари, но нима те я спасяват? Баща ми се наслаждава на живота с красивата си млада съпруга. А майка ми за него е „неформат“, с нея не желае да се показва пред обществото.

Така че Искра не бива да храни илюзии. Такива отношения са обречени.

Филипа: За начало Искра трябва да престане с комплексите. Каквото има да става, то ще стане. Гаранции за дълъг съвместен живот никой не може да даде, при каквато и да е разлика във възрастта.