Който не е обикалял Париж, е пропуснал много. Който не се е излежавал на Лазурния бряг – също. Но пък който вече е бил и на двете места, едва ли пази много приятен спомен от маратонските обиколки в триъгълника Триумфална арка-Айфелова кула-Лувър или от пренаселено-скъпарските курорти по Ривиерата. Думата „почивка“ едва ли е най-точната дума за преживяването в перлите на френския туризъм. За щастие посещението във Франция има и по-приятно лице, особено за туристите, свикнали ваканцията да е синоним на отмора. Мястото, където наистина може да се отпуснете и да се насладите на не по-малко красиви гледки, е Савоя. защото градовете в подножието на Монблан са запазили само хубавите черти на старинна Франция, към които са добавили най-добрите условия за една пълноценна почивка. Спокойствието е навсякъде и може би това е най-ценното предимство на областта. Високите скалисти върхове на Алпите и множеството кристалночисти езера естествено се вписват в античните градове, които през годините са привличали редица философи и френския елит.

Естествен център на летния туризъм в алпийската част на Франция е главният град на Горна Савоя Анси. Някои може би са го мернали в календара за културни прояви с известния фестивал на анимационните филми. Други вероятно го бъркат с Нанси. Всъщност градът дори не е известен и със ски-туризма, въпреки че пистите са едва на 15 км. Домакините на зимни олимпийски игри Гренобъл, Албервил и Шамони са извоювали на Анси статута на една много добре опазена тайна. И на любимо място за туризъм заради съчетанието между романтика и спокойствие
Анси може да се окичи с името „френска Венеция“, което е вярно до известна степен. Градът е разположен на брега на едно от големите езера в региона. От него изтичат няколко канала, които минават през стария град и както може да се очаква, създават неповторима атмосфера. Различни от истинската Венеция са мащабите – тук няма начин да се разхождате с гондола по каналите. Но пък и няма да бъдете атакувани от непоносимата миризма на застояла вода. Просто защото езерото Анси, типично за високите планини, е с кристалночиста вода.

За да бъде все пак удоволствието по-пълно, местните предлагат разходка с лодка. За любителите на шика е обиколката на езерото с луксозен кораб-ресторант. За не толкова претенциозните посетители разходката по брега на каналите е не по-малко приятно изживяване.
Старият град е в типичния за своите връстници във Франция стил с тази разлика, че в Анси цветята са навсякъде.
Върху балконите и прозорците, парапетите, дори върху уличните лампи. Типични френски семейни ресторанти из уличките примамват с прилични за тази част на Европа цени.
В самото начало на стария град се намира най-известната сграда в Анси – отлично запазеният Островен замък от ХII век. В някои периоди той е бил затвор, а днес е просто туристическа атракция.

„Бог те призовава, отиди в Анси“, е призивът на един свещеник към 16-годишния писател и философ Жан-Жак Русо. Божият служител се надявал, че младежът ще намери душевния рай. Русо обаче открил романтиката на това място и се влюбил в бъдещата си съпруга – 12 години по-възрастна от него. Днес присъствието на известния автор е увековечено с паметник и улица с неговото име.
През ХVII век Анси постига връх в развитието си. Известен като Рим на Алпите, градът събира католически теолози и интелектуалци. Оттогава са останали множество църкви. Естествено, Островният замък е заменен от доста по-голям и изящен. Някога той е бил притежание на управниците на Савоя. Прозорците му, над покривите на всички останали къщи, се оглеждат в езерото. През ХIХ в. аристокрацията на Европа избира Анси като място за идилична ваканция. Областта позапада в началото на миналия век, за да се възроди отново в последните 20 години. Анси се превръща в предпочитано място за тези, за които обикалянето по барове и дискотеки.
Макар и насред Алпите, в Анси човек може да отиде и на плаж. През лятото температурите минават почетните 30 градуса, а Анси претендира да е най-чистото езеро в Европа.
Едно от най-известните събития в Анси все още предстои – ежегодният езерен фестивал. Шоуто от илюминации и вода се организира в началото на август и събира средно по 200 000 души. Празненствата датират още от 1860 г., когато Наполеон III помогнал на Италия да се освободи от Австрия. Италианците пък се отплатили с областта Савоя.
Голяма част от туристите, особено през уикенда, са швейцарци. Това има своето логично обяснение – Женева (където е и най-близкото летище) е на около 50 км, а цените във Франция са значително по-ниски.
За автотуристите достъпът е през Швейцария или Италия. При втория вариант неоценимо облекчение са тунелите „Монблан“ и „Фрежус“. Таксата за преминаване с автомобил е между 30 и 35 евро. С редовните линии на българските автобусни компании до Гренобъл или Шамбери пътуването струва едва 170-175 лв.
Освен през уикенда, когато Анси е пълен с туристи, разходките в стария град са затруднени във вторник и петък, защото уличките се превръщат в пазар. Там може да се купи прясна риба от езерото или домашно вино. Хотелите предлагат нощувка на блогоприлична цена. Ако пък търсите разнообразие, посещението на Женева или Лозана е съвсем достъпно удоволствие.
Източник:segabg.com