Дамян Дамянов
Преди да започна моята тъжна, но много драматична история, искам да споделя, че данните представени тук са извлечени на база догадки и предположения, съответните направени на база години наблюдения върху поведението на така наречените „кифли“.
Също така за целите на текста трябва да дефинирам понятието „кифла“, което за мен се изчерпва в рамките на следното: повърхностна девойка с високо самочувствие, която в обществото отявлено демонстрира желанието си да бъде приемана по-скоро като лъскав аксесоар т.е. стока, отколкото като дама и жена; девойка която държи повече на външния вид и впечатлението, което прави, отколкото на прости традиционни ценности като приятелство, морал, възпитание; девойка, която следва всяка последна мода, но не миланска, лондонска или парижка, а напластавяна и налагана в кафенетата, кръчмите и дискотеките.
Нашата т.е. моята история, защото всички измерения на този материал са пречупени през моята лична призма, започва тази сутрин в около 9 ч. Пърпоря си аз с корсичката (Opel Corsa) към работа по маршрута, който минавам всеки делничен ден и който, за добро или зло, минава през китния столичен квартал „Студентски град“. За тези от вас, които не са запознати, въпросният „жилищен комплекс“ се местонахожда в южната част на София и 90% от населението му е непостоянно и съставено от студенти, търсещи образование в някой от местните университети.
Маршрутът, по който се движа към редакцията на Div.bg, минава покрай един от въпросните ВУЗ-ове т.нар. УНеСеСе или „Университет за Национално и Световно Стопанство“ (както и още няколко други значения на абревиатурата). За да стигат благополучно студентите, които населяват „Студентски град“ до този университет тук-таме пътното платно е пресечено от пешеходни пътеки тип „зебра“. На една от тези пешеходни пътеки група студентки на по 19-20-21 години решиха, че имат желанието да пресекат и аз, като един примерен шофьор, спрях почтително, за да могат девойките да минат.
Съвсем почтително също така и се загледах във въпросната групичка от млади моми (без каквито и да е било задни мисли) и съвсем неочаквано едно от девойчетата обърна взор към мен и моята скромна корсичка. И тук, дами и господа, е повратната точка на моята история. Същият този поглед, който девойката – добре гримирана, добре облечена и добре фризирана – насочи в моя посока, бе отвърнат с отвращение, погнуса, устни и клепачи свити в пренебрежение.
Разберете ме, аз съм прост човечец и не мисля никому зло. Определено пътувайки за работа не съм имал желанието да разваля деня на никого, камо ли на младо момиче, което иска да се образова в сферата на икономиката и стопанството. Това, което ме сащиса в цялата ситуация бе демонстративното поведение на девойката. Очевидно опърпаната ми сънлива особа и мръснобялата ми колица не сме най-красивата гледка на света, но пък много добре се вписваме в българската реалност, а и не смятам, че заслужаваме чак такова презрение и пренебрежение. Или може би го заслужаваме?
Да продължим. Случката с девойката на пешеходната пътека ме накара да се замисля по въпроса и какво в цялостната осанка на мен и моя скромен автомобил е породило в съзнанието на момичето тези тежки и негативни емоции на отвращение. Първосигналната реакция на моята непретенциозна личност, чието скромно честолюбие бе леко засегнато от отношението, абсолютно незаслужено, на момата бе следното: „Писна ми от кифли!“
Колкото и да ме е срам и да не съм привърженик на етикетите, девойката от пешеходната пътека си получи своя – „кифла“. Причината сигурно е комплексна – бях още сънен, трафикът рано сутрин е способен да изнерви и най-дебелокожото животно на света, а на всичкото отгоре смятам, че след като съм спрял пред пешеходната пътека, за да могат да минат момичетата, значи съм демонстрирал елементарно възпитание и съвсем нормално е да очаквам да ми се отвърне със същото. Е, да, ама не.
На път към офиса мислих на дълго и на широко по въпроса и се чудех, при какви обстоятелства нямаше да получа подобно пренебрежително отношение от въпросната кифла. Мислих, мислих и измислих, че всичко в случая се свежда до външния вид на нещата. Все пак визуалната информация пристига първа до мозъка и хората, тези които го имат, реагират спрямо нея. Мислих и върху това какво трябваше да види кифлата, за да не свие ужасена устни. В крайна сметка достигнах до извода, че вариантите са прекалено много, за да ги опиша всички в един обикновен текст, затова реших да ги измеря в левове или по-актуално за кифлата, за да ме разбере и тя, в евро.
Очевидно гледката на един сънен, небръснат, омачкан 23-годишен младеж в окаляна бяла Corsa е изходната позиция, която съвсем нормално да наречем „дъно“, и основата на моите размисли от тук насетне.
Да започнем с външния вид – омачкана бяла тениска с щампа, зелен суетшърт, сини дънки, няма часовник, няма други аксесоари – около 100 – 150 лв. преко сили (50 – 75 евро). Неприятна гледка за всяка себеуважаваща се кифла, която съвсем нормално да започне да си скубе косите в мига, в който разбере, че е удостоила подобна картинка и с един от нейните безценни погледи.
Как трябва да бъде облечен всеки младеж на мое място, за да не го застигне моята съдба: Дънки – Versace, ако може да са светли с някакви бродерии, нашивки и т.н. по тях, в никакъв случай изчистен модел. Тениска и суетшърт – НЕ! Подобно съчетание е абсолютно забранено, ако искате да спечелите одобрението на кифлата. Заложете на бяла или черна риза стилно намачкана (не просташки) така че да си личи, че е Armani – да се вижда бродерийката с логото. Ризата обаче трябва задължително да е разкопчана в горната си част – да се виждат мъжествените гърди, ваяни във фитнеса. Обувките не се виждат, но и те са важни – мокасини Gucci ще свършат работа. До тук събрахме, ако настоявате за неща от последната колекция, около 1400 лева (700 евро). Това без аксесоарите. Разбира се ако не държите на най-новото от най-марковото, можете да намерите нещата от стари колекции на разпродажба за половината или по-малко от посочената сума.
Без аксесоари обаче не може. Часовник, през предното стъкло на колата тя едва ли ще разбере, че е реплика – 300-400 лева за реплика на някоя много яка марка (150-200 евро). Ако държите на марковото най-евтиният CK (Calvin Klein) е около 1000 лева (разбирайте 500 евро). Часовник имаме – преминаваме към ланеца – смесица от бяло и жълто злато. След бързо търсене в Google видях, че можете да минете и с 2000 лева, като верижката обаче може да се окаже прекалено тънка, все пак за злато си говорим, но 2000 изглежда допустимия минимум (1000 евро). Мобилният телефон. Всеки уважаващ себе си мъжкар знае, че трябва да е Vertu и то златно, но там си говорим за петцифрени суми. Nokia 8800 Sirocco Gold е достатъчен на този етап и, макар да е абсолютно лишен от функционалност, е доста ефектен и струва около 1800 лева (900 евро).
Доообреее! Визията я оправихме някак си и то само за 5600 – 6200 лева или 2800 – 3100 евро. Остана най-важната част – автомобилът. Corsa-та и всичко малко и невзрачно трябва да бъде забранена със закон в такива случаи. Еко автомобилите (мънинките), комбитата и вановете също не са вариант. Алтернативите са няколко, но ние ще заложим на класиката – така любима на кифлите – BMW. В случая става въпрос за 5-series или „БеЕмВе петица“. В електронен сайт за продажба на автомобили пише, че за един такъв, втора ръка, произведен 2000 г. можете да минете и с 6700 лв. или 3350 евро. Ако искате нов – базовият модел, почти без екстри е около 80 000 лева, четете го 40 000 евро. И задължително да е лъснат и полиран иначе рискувате да получите тъжна усмивка, придружена с поклащане на главата и леко съжаление в погледа.
Дърпаме чертата. Ако не искате да изпадате в моята ситуация се нуждаете, грубо, от 12 000 лева (закръглям) или 6000 евро, поне. По-добрият вариант ще ви излезе (ако смятаме и Vertu-то) малко под 120 000 BGN или 60 000 EUR, но и тук с лекото условие, че на места сме пестеливи.
Накратко, за да привлечеш вниманието на една кифла и не само да го привлечеш, а и да го задържиш за повече от един презрителен поглед време, имаш нужда от някакви си 6000 евро, пардон 12 000 лева. Аз лично се сещам за доста по-важни и рентабилни инвестиции от гореописаните, но все пак аз съм този с проблема с кифлите и това, че ме гледат пренебрежително, нали. Ще трябва да ги измисля от някъде иначе рискувам цял живот да отвръщат поглед от мен по пешеходните пътеки на столицата.
Това е, драги читатели, моята история намери своя противоречив, но смятам щастлив край. За дамите, които са разпознали себе си в моята кифла, моля за извинение, не съм имал желанието да развалям сутринта ви, нито пък някога ще го имам. За вбъдеще ще се старая да съм максимално невидим за Ваше Превъзходителство Кифлите. Разбира се, ако послушам собствените си съвети, чакам поне усмивка и смигване.
За тези, които не са разпознали себе си във въпросната госпожичка – Благодаря ви, че ви има. Адиос!
