Фейсбук следи колко време прекарваме извън уебсайта

Фейсбук е по-популярен от всякога, въпреки че има доста несъвършенства, пише онлайн изданието “Слейд”.

Миналата сряда компанията обяви, че растежът ѝ продължава с пълна сила – не само от гледна точка на огромния брой потребители на фейсбук, но и в това колко време прекарват в сайта. Във всеки един ден, казва Марк Зукърбърг, 63% от потребителите на социалната мрежа влизат в нея. А хората, които я използват поне 6 дни в седмицата, са над 50%.

Как е възможно фейсбук да става все по-пристрастяващ с времето вместо обратното?

Причината е проста, фейсбук знае какво харесвате и става все по-добър в разбирането ви, пише сайтът “Бизнес инсайдър”.

Колкото повече данни – вашите данни, подава фейсбук в таргетираната си реклама, поне още толкова се работи в познаването кой от постовете на вашите приятели е най-вероятно да искате да видите всеки път, когато отворите сайта. Рекламата издържа компанията, но най-важното нещо за нея е да кара потребителите си да се връщат за още. Ако някога се провалят в това, бизнесът им ще гръмне.

Мнозина се питат как фейсбук разбира какво харесваме Наскоро журналистът от в “Ню Йорк таймс” Фил Ормъс посетил централата на “Фейсбук”. Мъжът попитал Уил Каткард – продуктовия мениджър на компанията, отговарящ за новинарския поток на сайта.

Фейсбук пуска новинарския поток през 2006 г. Година по-късно въвежда бутона “Харесва ми”. Едва тогава сайтът се сдобива с начин да разбере кои постове харесват потребителите му и какви нови постове може да ги заинтригуват, базирано на това от какво те и приятелите им са били заинтригувани преди. В годините от пускането си новинарският поток се превръща от прост хронологичен списък до учеща се машина. Тя подрежда историите в таймлайна ви според вероятността да ви заинтригуват. Целта е машината да е сигурна, че историята за годежа на най-добрия ви приятел ще се появи преди последния резултат в играта “Мафия уорс” на далечен познат.

Известно време фейсбук лайковете, заедно с още няколко метрики като споделянията, коментарите и кликванията, служиха като приличен показател за потребителската ангажираност. И все пак бяха далеч от перфектни, споделя Уил Каткард. Смешна снимка може да събере стотици харесвания, а задълбочена новинарска история, анализираща конфликта в Украйна, би била “наказана” от алгоритъма на фейсбук, защото не носи дори един “палец нагоре”. Резултатът – новинарският поток на хората се напълнил с еквивалента на джънк фуд за социалните мрежи. Фейсбук се превърнал в пълен с истории, които потребителите харесват в сайта, а не с такива, каквито наистина харесват.

Дори по-лошо, много от нещата, които хиляди харесали във фейсбук, се оказали неща, които всъщност мразят. Те включвали истории с увлекателни заглавия, създадени за събиране на бързи харесвания и натискания, които всъщност водят към страници, пълни със спам вместо с обещаното в заглавието съдържание. Заради липсата на бутон “Не харесвам” алгоритъмът на фейсбук нямаше начин да разбере кои постове отблъскват потребителите му. След година компанията се принуди да признае, че има проблем с “качественото съдържание”.

Отговорът за социалната мрежа бил да започне да събира данни по нов начин. Такива, каквито не можели да се набавят само на база харесвания, споделяния и коментари.

Има три източника на информация, помагащи на фейсбук да преобрази алгоритъма на новинарския си поток, така че да показва на потребителите историите, които ще ги карат да се връщат в сайта. Те са социологически проучвания, тестове с А/Б и данни за това колко време прекарват хората извън фейсбук, след като натиснат линк, както и какво правят, след като се върнат обратно в социалната мрежа.

Социлогическите проучвания могат да отговорят на въпроси, на които другите метрики не биха успели. Тестовете с А/Б пък помагат на компанията да изследва всичко под микроскоп. Всеки път, когато разработчиците променят някаква част от алгоритъма на новинарския поток, фейсбук го тества на малък процент от потребителите.

Във всеки момент, казва Каткард, има около 1000 различни фейсбук версии, пуснати за разнообразни групи потребители на сайта. Социалната мрежа събира информация от всеки един от тях, за да види кои промени водят до позитивни реакции и кои не стават.

Фейсбук наскоро тества серия от промени, предназначени да предизвикат по-голяма потребителска ангажираност. Някои в компанията се притесняваха, че социалната мрежа прави необосновани предположения за предпочитанията на своите потребители.

“Всъщност ние много бързо видяхме, че хората, които получиха подобрението, кликват върху повече статии в новинарския си поток”, обяснява Каткард.

Когато хората натиснат върху връзка в новинарския си поток, казва Каткард, фейсбук следи много внимателно какво се случва след това. “Ако вие всеки път кликвате, за да отворите статия от “Ню Йорк таймс”, но не само натиснете, но и излезете извън фейсбук и прекарате много време, преди да се върнете, алгоритъмът ни ще реши, че вие харесвате точно статии от това издание, дори никога да не ги отбелязвате с бутона “Харесва ми”.

В същото време фейсбук е започнал да разграничава много по-внимателно харесванията, които една история получава преди и след като човек кликне на нея. Много хора бързат да харесат дадена статия само заради заглавието, преди още да са я прочели. Но ако много малка част се върнат да я споделят, след като са я видели цялата, това може да покаже на фейсбук, че историята не е добра.

Идеята на фейсбук е да персонализира новинарския поток на всеки потребител. Сайтът определя съдържанието с високо качество не по обективни критерии, а според вкуса на потребителите си. Ако редовно натискате статии от в. “Ню Йорк таймс” и игнорирате тези на “Дейли мейл”, то целта на социалната мрежа е да ви покаже повече от американското издание.

Всеки път, когато влезете във фейсбук, алгоритмите на сайта избират от средно 1500 истории, които могат да поставят най-отгоре на новинарския ни поток. “Перфектният тест за нас би бил да седнем с вас, да ви връчим всичките 1500 истории и да ви помолим да ги класирате в най-подходящия за вас ред от 1 до 1500”, казва Каткард. Тези тестове обаче биха били отвъд границите дори за фейсбук, отбелязва той.

За много хора това, че компютрите на фейсбук решават кои истории да им покажат и кои – не, е ужасяващо, отбелязва в. “Ню Йорк таймс”. Запалените почитатели на туитър се кълнат в далеч по-простия хронологичен новинарски поток на мрежата. Има обаче причина фейсбук да е във възход, а туитър – не. Колкото и да ни се иска да вярваме, че можем да вършим по-добра работа от алгоритмите, е факт, че никой от нас няма време да гледа по 1500 истории на ден, отбелязва изданието.

“Планът на фейсбук е прост”, разказва Каткард. “Ние искаме да разберем не какви истории харесват хората във фейсбук, а какво наистина ги интересува. Искаме да прекарват времето си във фейсбук качествено, за да продължат да се връщат.”

Източник:24chasa.bg