Символ на Варна пред разруха

Зелена мрежа е опъната над орнаментите над централния й вход, за да поема късчета от падащата фасада.

За съжаление и тук, както на много места у нас, се е подходило без чувство за красивото. Можеше, докато се чакат парите за ремонт, да се постави пано с нарисувани водни животни, по подобие на колажа, който предлагаме. Или както се прави в чужбина, да се опъне мрежа, с рисунка на мястото, което чака своята реставрация. Но, типично по български, за съжаление, е подходено по най-бързия начин, което загрозява сградата и показва пред летовниците отношението ни към красотата. Към момента, а не се знае още колко време, тъй като у нас държавни средства за реставрация се отпускат изключително мудно,

единственият спомен за красотата на фасадата са снимки от интернет – като долната, взета от „Панорамио“.  

Сградата на Института по рибни ресурси (Аквариума) е построена по идея на Н.В. цар Фердинанд I през 1906 – 1911 г. Проектът е дело на архитект Дабко Дабков. Използването й по предназначение се забавя, поради войните за обединението на българския народ (1912 – 1913 г.; 1915 – 1918 г.) и превръщането му в квартира на войскови части и тракийски бежанци, а впоследствие – във Военноморско (1918 – 22 г.) и Рибарско училище (1922 – 1930 г.).

След извършен основен ремонт на 17.07.1932 г. Н.В. цар Борис III официално открива Морската биологична станция с Аквариум към СУ.

През 1954 г. тя е преобразувана в Научно-изследователски институт по рибарство и  рибна промишленост, преименуван последователно на Централен научно-изследователски институт по рибовъдство и риболов (1961 г.),  Научно-изследователски институт за рибно стопанство и океанография (1965 г.), Научно-изследователски институт по океанография и рибно стопанство (1968 г.), Институт по рибни ресурси (1973 г.). Учени от ИРР са в основата на създадения през 1973 г. Институт по океанология – БАН.

През 2000 г. Институтът е обединен с Института по сладководно рибарство – Пловдив в Институт по рибарство  и аквакултури до 01.01.2007 г., когато връща своята самостоятелност.

За последно на сградата бе направен само външен ремонт преди десетина години, когато бе свален бръшлянът, който я бе покрил дълги години.