На матурите: Всеки десети с по 2 шестици

Двойките по география намаляха наполовина, повече слаби оценки по история

Всеки десети абитуриент тази година е изкарал две отлични оценки на задължителните матури. 5451 зрелостници от малко над 54 000 явили се на изпитите са получили оценка над 5,50. С по две пълни шестици обаче са едва 133 абитуриенти. За сравнение онези, които имат по две слаби оценки, са 919 души. 48 от тях не са успели да изкарат нито една точка на теста, пише в. „Стандарт“.За първи път тази година в просветното министерство отчитат пробив на изпитите по природни науки, където успехът се е увеличил. Сред тях са физика, биология и математика, като от МОН уточниха, че биологията се е оказала вторият най-желан предмет от абитуриентите. Въпреки че в началото най-много младежи бяха писали география, част от тях не са се явили на този изпит. Вероятно затова двойките по него са спаднали наполовина. 

Миналата година МОН отчете истински бум на слаби оценки по този предмет – при около 26% от абитуриентите. Тази година двойките са едва 13 на сто. За сметка на това обаче са се увеличили слабите оценки по история, която вече е предметът с най-много двойки – всеки седми абитуриент не е могъл да се пребори за заветната тройка. Според експертите на МОН големите пропуски на учениците са именно по предмети, по които има изискване да се развие теза и тя да бъде защитена с аргументи. „По-висок е успехът по науките, където има конкретни въпроси и на учениците не се налага да правят анализ“, каза просветният министър Анелия Клисарова. 

По нейните думи в предишните години е имало засилване на тестовата подготовка, но за сметка на това сме пренебрегнали функционалната грамотност на абитуриентите – тоест способността им да правят изводи от прочетеното. Особено ясно това личи на матурата по български език, където Вапцаров е отказал рекордно голям брой ученици да пишат есе или аргументативно съчинение. 38% от зрелостниците не са написали и ред. 

От останалите приблизително равни количества са писали съчинение конкретно върху стихотворението „Кино“ и есе по темата „Животът и изкуството“. Дори и онези обаче, които все пак са писали, са покрили в по-малка степен критериите на МОН спрямо миналите години. Едва под 2% от абитуриентите са постигнали максималните 30 точки на съчинението. Изводът на експертите е, че учениците могат да четат текстове, но не показват умения за създаване на такива. Успехът на матурата по български е съизмерим с миналата година – 4,28 при 4,26 за миналата година. 

Средният успех от всички матури пък е 4,71. Най-много точки абитуриентите са изкарали на изпитите по чужди езици, като водещи са испански, немски и италиански. По испански и италиански не е поставена нито една двойка. Според експертите в това няма нищо странно, тъй като тези изпити обикновено се държат от ученици от езиковите гимназии, които са учили езиците интензивно в последните пет години.