Изневерих на мъжа си – да му кажа ли?

Тази ситуация се случва в пет от сто семейства, според психолозите – съпругът не е генетичен баща на детето. Понякога това става принудително

Животът ме подложи на тежък изпит

Моя съученичка събра класа ни на парти по случай 10-годишнината от завършването ни. Подготвях се за срещата цели две седмици – маски, фризьор, нов тоалет. Всичко беше чудесно – чувствах, че изглеждам най-добре от всички. Нали знаете колко е приятно това за една жена! Хапнахме, пийнахме, както си му е редът. Нашите момчета се надпреварваха да ни правят комплименти. Тръгнахме да се разотиваме чак призори. Ивайло предложи да ме изпрати. Седнах в колата му и на мига заспах. Събудих се от чужда ръка под полата ми… Беше Ивайло! Съпротивлявах се, доколкото можех, но силите ни бяха прекалено неравни. Той си взе своето и ме свали от колата пред нашия блок. Едва се добрах да вкъщи. Стоях под душа и плачех. Съпругът ми помисли, че съм прекалено развълнувана от срещата със съучениците си. Забравих всичко това като страшен сън. Но… стана ясно, че съм забременяла! 

Какъв кошмар! Реших да разкажа всичко на съпруга си, но един сериал силно ме разколеба. Ами ако и моят мъж не ми повярва и се застреля като героя в сапунката?! А с мен става нещо странно – злобата ми се изпари и ми е абсолютно все едно от кого е детето. То ми е първото и аз го обожавам. Единственото, което ме измъчва, е въпросът да кажа ли на съпруга си, или да премълча. Та аз не бях виновна…
Х.

Психологът Мая ЗЛАТАНОВА: Какви са вариантите на поведение в тази ситуация

Вариант 1. Да се каже истината. Нито един, дори най-слабохарактерният и добър мъж, не би останал безразличен при подобни обстоятелства. У него със сигурност ще се развие реакция на агресия. Това може да бъде автоагресия – насочена против себе си и приемаща трагични форми. Много по-често обаче агресията ще бъде насочена към жената, която е принадлежала на друг, макар и против волята си. И в 90 процента от случаите агресията засяга бъдещото дете, което дори само със съществуването си ден след ден, година след година ще напомня на мъжа за случилото се.

Вариант 2. Да се разбере какво изобщо мисли мъжът за това. Битува мнението, че жената, преживяла насилие, сама си е виновна, тъй като „с порядъчните не се случват такива работи“. Може да се опитате да си изясните предпазливо какво мисли за ситуацията съпругът ви. Как би постъпил той, ако това се случи в семейството на негова близка роднина? От реакцията му ще разберете струва ли си да му разказвате на инцидента с принудителната изневяра.

Вариант 3. Радостно да съобщите на съпруга си, че се очаква попълнение в семейството. В този случай товарът на отговорността ляга върху жената, но отговорността се смята за психологически оправдана. Любовта и самопожертвуванието винаги са били женски привилегии. Това е лъжа за спасение: любимият мъж е предпазен от мъките и терзанията, жената – от незаслужени упреци, детето – от нелюбовта на „паспортния“ си баща, семейството – от разруха. Този вариант е сто процента печеливш в един случай – ако жената не е успяла прибързано да сподели проблема си с някоя приятелка. Това не бива да се прави при никакви обстоятелства. В този случай приятелките трябва „да умрат“ за бъдещата майка.

Реакция на съпрузите на бременността от чужд мъж

90% обвиняват жената и искат да се отърват от детето

5,5% насочват яда си към насилника и се обръщат към съда

2% решават да си отмъстят сами – „поръчват“ да бъде изнасилена роднина /съпругата, дъщерята/ на насилника

2,5% са готови да приемат детето като свое