Георги Костов
Пиша тази статия с много болка и огорчение, но също така я пиша и с много надежда за хората.
Пиша я за истинските герои, за хората които са безрезервни и всеотдайни към другите. Аз
лично познавам един такъв човек, на когото Аспарухово, Варна и цяла България трябва да
благодарят за неговото сърце, за неговата доблест и съпричастност, за неговата всеотдайност и
безрезервност към хората. Нашият приятел и журналист от Нова Варна – Калоян Георгиев.
Вечерта на 19.06.2014 година новината за потопа в Аспарухово ни завари неподготвени.
В първия един час докато вадеха трупове не можех да повярвам на
информацията, която идваше. Малко по -късно позвъних на Калоян и му дадох идея да
направим група във Facebook за помощ на Аспарухово. За мое учудване той не само, че беше
направил такава група – „Да помогнем на Аспарухово“, но и беше организирал вече хиляди
хора, които да помагат. Нарамил лопатата и каквото може, Калоян беше един от първите
доброволци. И докато институциите в лицето на Община и Държава се лутаха и спориха,
Калоян организираше все повече и повече хора да работят и да помагат. В следващите няколко
дена се чухме няколко пъти. От момента на трагедията той не беше спал над 80 часа. Ние,
неговите колеги се стремяхме да му помагаме възможно най-много. Докато в редакцията на
Нова Варна пристигаха съобщения от ДВАТА кризисни щаба за необходимост от лопати и друго,
в същото време хората постоянно ни пращаха съобщения и ни питаха „Как да помогнем, как да
се свържем с Калоян Георгиев?“. Хората не търсиха институциите, а Калоян.
През следващите дни той беше неотлъчно всеки ден на работната площадка от сутрин
до вечер и в същото време се стремеше да отговаря на хилядите съобщения. Калоян: „за
9 дена имам 31000 съобщения във ФБ“, написа във ФБ
И докато хората се надяваха и издирваха Калоян, той се разпокъсваше между
желанието си да помага с труда си и хилядите хора, които търсеха него за съдействие.
Това не е единственият случай в който той, помогна на варненци. Организира групата
ВНИМАНИЕ!!! Крадлите на Варна! И подгони джебчийките. И всичко това,
не е за пари, а защото сърцето има нужда.
Нужда да помага и да бъде над всичко. Да бъде захранено с единственото, което
удовлетворява истинският герой – съпричастността.
