Спасителните места във Варна или къде отиват варненци в свободното си време, когато искат да поддържат духа си буден и здрав
Свилен Иванов (45 г.) checked in Градинката пред блока му във Варна във Foursquare. Foursquare е приложение, което има клюкарската функция да виждаме къде са приятелите ни, ако са се обозначили на определени места, а притежава и състезателен характер – давайки различни титли според броя „чек ин“ на едно и също място. Човекът с най-много точки от дадено място получава титлата „кмет“. Свилен вече е кмет на собствената си квартална градинка. След поредния негов „чек ин“, учудени няма ли други интересни места в града, за да седи все пред блока си, решихме, че е крайно време да разберем какво се случва там и къде излизат варненци.
Свилен е сценарист на „Сънчо“ от 2004 г. насам и преподава в Икономическия университет. А когато има нужда от градски културен живот (Варна е третият по големина град в България), минава през кафе-галерия Contemporary Space (сравнително ново място – 2013 г.), галерия „Буларт“ (с традиция), може и да изпие една бира в плажния бар Menthol (също от 2013 г.) и „другаде няма къде“. Така описан, триъгълникът от локации, който може леко да разширим от галерия „Графит“, клуб Cubo, Морската градина, както и малко други места, е многократно споменаван от всички варненци, с които се срещам. Възрасти всякакви: от 18-годишната Радостина Борисова, която също ходи в баровете „Кубо“ и „Ментол“, където и майка й Петра Димитрова (38 г.), до 62-годишния дизайнер Димитър Трайчев, който задоволява жаждата си за светски живот в същия този „Ментол“.
Малката общност от хора, които търсят креативна градска среда, са като микрочастици в квантовата механика – живеят по свои правила, съвсем различни от правилата на макрофизиката, в която съществува туристическа Варна.
Правилата, които сами си сътворяват, напомнят на „самиздат“ издателствата от 60-те години на XX век – като няма интересни места или ако те са „крайно недостатъчни“ (както споделя Митко Трайчев), направи си сам свои. И така ателието на издателската къща „Сталкер“ се превръща в социално пространство за изложби и дебати, ателието на художника Кокимото (Калоян Илиев) също, а създателите на галерия Contemporary Space – Васил Даскалов (36 г.) и Биляна Рубинова (32 г.), пък споделят, че техния център за съвременно изкуство е мястото, където „живеят живота си“.
Пия сутрешното си кафе в Contemporary Space и мога да потвърдя, че пространството с уютната си библиотека с избрани книги, които, освен че могат да се четат на място, се и продават, големите платна на Петър Минчев (варненски художник, живее в САЩ), от които струи зелена свежест на гора, и добрата селекция музика, правят кафето уютно място. Биляна и Васил ме посрещат още на пейката пред галерията (ул. „Марко Балабанов“ 23) – и външният облик на мястото, и вътрешният дизайн са издържани в едни и същи цветове – черно и сиво. Влизайки, първо се сблъсквам с пиано, след това погледът пада върху Мюръла зад бара. А стълби водят към долния етаж, където е и изложбената площ. Неформалният дебют на Contemporary Space е декември 2012 година с изложба, която Дора Донева прави с дипломанти от магистърска програма дигитални изкуства на Националната художествена академия в рамките на фестивала Contempo. Биляна завършва изящни изкуства в Лондон, но „през цялото време си знаех, че ще се върна във Варна“. Васил пък е инженер по специалност, но от години е превърнал хобито си в работа: занимавал се е с анимация и видеомонтаж, организирал е и концерти. „На нас самите ни липсваше такова пространство и затова го създадохме“ с много усилена подготовка.
Засега няма аналог на Contemporary Space, но им се иска да има и това, което не им достига, е не просто наличието на интересни места във Варна, но и фактът, че на другите варненци като че ли тази липса не се отразява по никакъв начин. Биляна споделя, че иска тук да се случват достатъчно културни събития, без да има нужда да пътува до други европейски градове, за да се храни с вдъхновение и живот.
Говорим си, а кафенето е оживено – в работен ден около бармана се е събрала компания и Васил се провиква „Алекси, намали малко, за да се чуем“. Настава суматоха (между другото кафето на Алекси е много добро) и продължаваме разговора – тук не е просто място за излагане на произведения, а социално пространство, в което постоянно се организират дебати и срещи. Например в поредицата Artistalk художници и всякакви други артистични личности разказват за живота си и как на практика се случват произведенията им. Като част от инициативата на „Червената къща“ (София) на 25 юни са организирали дебат на тема „Културата – цени и ценности“, където са обсъждали и как се е сформирал екипът по кандидатурата на Варна за европейска столица 2019.
Има ли критична маса от хора, които се интересуват от съвременно изкуство или които имат нужда от подобна кафе-книжарница – според Васил – да, и те не само варненци, „но и хора от други градове идват специално за изложби или събития, които правим, разстоянията вече не играят такава съществена роля“. Според него е изключително важно, когато се създава културен бизнес като техния, той да е и с успешен бизнес модел. „На хората им е писнало от неуспели инициативи, когато правиш нещо, е важно да го обмислиш, а не само да яхваш емоцията“. Биляна смята, че нещата не са точно така и плажните барове не са място за изложби, „за всяко нещо има и подходящото място“.
Говорим си, а кафенето е оживено – в работен ден около бармана се е събрала компания и Васил се провиква „Алекси, намали малко, за да се чуем“. Настава суматоха (между другото кафето на Алекси е много добро) и продължаваме разговора – тук не е просто място за излагане на произведения, а социално пространство, в което постоянно се организират дебати и срещи. Например в поредицата Artistalk художници и всякакви други артистични личности разказват за живота си и как на практика се случват произведенията им. Като част от инициативата на „Червената къща“ (София) на 25 юни са организирали дебат на тема „Културата – цени и ценности“, където са обсъждали и как се е сформирал екипът по кандидатурата на Варна за европейска столица 2019.
Има ли критична маса от хора, които се интересуват от съвременно изкуство или които имат нужда от подобна кафе-книжарница – според Васил – да, и те не само варненци, „но и хора от други градове идват специално за изложби или събития, които правим, разстоянията вече не играят такава съществена роля“. Според него е изключително важно, когато се създава културен бизнес като техния, той да е и с успешен бизнес модел. „На хората им е писнало от неуспели инициативи, когато правиш нещо, е важно да го обмислиш, а не само да яхваш емоцията“. Биляна смята, че нещата не са точно така и плажните барове не са място за изложби, „за всяко нещо има и подходящото място“.
Отивам да проверя как всъщност изглеждат изложби в комбинация с морски бриз и пясък навсякъде: в момента в „Кубо“ има изложби „Попарт“ и „Дискоманга“, а в „Ментол“ – фотографии, но преди това, докато съм още в района, искам да видя последните дни от експозицията на италианеца Паоло Вивиан, представена в галерия „Графит“. На мястото на бившето лятно кино е построен хотел, а на втория етаж се помещава просторната галерия. Неин културен мениджър е Петра Димитрова, а Дора Дончева, собственичка на галерия „Буларт“, е куратор на тази изложба, част от фестивала за съвременно изкуство Contempo. „Фестивалът вече приключи, но към експозицията на Вивиан имаше толкова огромен интерес, че я удължихме с месец.“ Contempo е организиран в памет на починалата много млада художничка Рая Георгиева и се провежда вече пета година. „Идеята беше да се даде пространство за изява на млади художници, които иначе трябва да се влачат по корем, докато успеят да направят първата си изложба.“
Изложбата е удължена заради големия интерес, а днес, докато сме там, все още няма никой. Според Дора е още рано, едва 10:00 часът. Все още всички пият кафето си. „Ако някой ти трябва и не ти вдига телефона, а виждаш само снимки с кафе във Facebook, отиваш в кафенетата около входа на Морската градина, където са така наречените наблюдателници, там се събират и италианската, и английската диаспора.“
Изложбата е удължена заради големия интерес, а днес, докато сме там, все още няма никой. Според Дора е още рано, едва 10:00 часът. Все още всички пият кафето си. „Ако някой ти трябва и не ти вдига телефона, а виждаш само снимки с кафе във Facebook, отиваш в кафенетата около входа на Морската градина, където са така наречените наблюдателници, там се събират и италианската, и английската диаспора.“
Тръгвам натам, за да видя и плажните барове с техните изложби. Пътят към тях минава през центъра на „всичко случващо“ се във Варна – главният вход на Морската градина. До него някак весело стои постройка от европалети, или МОТО – мобилна точка за културни контакти (която е издигната като част от инициативите покрай кандидатурата на Варна за европейска столица на културата 2019 г.). Петра Димитрова, която освен че управлява галерия „Графит“, участва и в екипа, работещ по кандидатурата на Варна, ми разказва как се е родила МОТО – „това е Оpen source платформа: всякакви организации могат да влизат и да показват дейността си: от керамични работилница до дебати за свободата на словото в медиите“. Там е поставена и отворена библиотека, откъдето всеки може да взима и оставя книги, и Петра разказва, че според статистиката, която се изготвя специално за мобилната точка, най-четената досега книга е „Скритият живот на една помакиня“ (срещу автора на книгата бе заведено дело за порнография, което той спечели), а най-редовният им читател е шофьор на ТИР от Перник, който по една или друга причина е прекарал 10 дни във Варна и е изчел всички налични заглавия.
В МОТО днес има среща на доброволци от Турция, Гърция и Финландия, Хелал, Бенямин и Кристина, които са направили безкрайно вкусни веган сармички и са донесли узо и финландска водка. На фона на фински рок разговарям с тях и Мая Донева, която ги тренира. Тя споделя: „Доброволците имат образование в областта на туризма и в България са по програми, които са в тази сфера, но когато станаха наводненията на 19 юни в кв. „Аспарухово“, веднага отидоха да помагат. Европейската комисия и Националната агенция, която администрира програмата за доброволците, издадоха заповед, че не им се позволява да ходят в „Аспарухово“, защото може да е опасно и не се знае какво има във водата. Но те не бяха съгласни да стоят безучастни, подписаха декларация, че поемат риска и на собствена отговорност ще се включат.“
„Не можеш да излезеш да си пиеш коктейла на „Кубо“, като знаеш, че на 1 километър по права линия хора се борят за живота си“, допълва Мая. Радостина Димитрова (18 г.), която също се включва в разговора, споделя как е била в квартала още в първия ден от трагедията, когато не е имало каквато и да е организация, нито лопати, нито ботуши: „Целия ден 20 души се опитвахме и не можахме да разчистим една къща, Мая изкарваше 2 часа кофи, без да спира за секунда.“
Но днес Хилал, Кристина и Бенямин са се събрали в МОТО да разкажат за държавите, от които идват, и да се запознаят с варненци, който влизат в Морската градина, минават да видят какво се случва в постройката от европалети и какъв е този див рок.
Продължавам надясно през парка, за да стигна до баровете, където ролята на естествена преграда играе градската баня от 1926 г. на XX век. „Тези сгради варненци много си ги обичат, но аз имам еретичното желание да бъдат срутени, защото са като една затворническа градина между морето и парка“, споделя Нина Локмаджиева, която се занимава с пиар. Баните със статут на паметници са и вход към двата най-често споменавани от местните клубове.
„Кубо“ работи от сутрин до вечер 10:00 и през нощта, докато има хора. Деси (28 г.) споделя, че през лятото използва бара като офис и работи оттук по цял ден с лаптопа си: „Якото на мястото е, че е страхотно и за фреш сутрин, и за бира след работа, и за танци вечер. За мен ходенето на плаж във Варна означава коктейл или бира тук. Неведнъж съм изкарвала целия ден, прибирам се за душ и довечера е връщам пак за танци. Интересно е на какво ли ще се танцува тази вечер и търся един от двамата собственици – Даниел Драгоев (36 г.), за да ми разкаже повече за мястото. Той отказва да бъде записван с диктофон, така че успявам да запиша набързо и почти кодирано думите му с химикалка в жълтото ми тефтерче. Клубът се намира на тази локация от три години, преди това е бил на Южния плаж. Оказва се, че Даниел и съдружникът му Максим Максимов (34 г.) са в този бизнес от 10 години, като сменят адресите на пространствата си. Всички, с които говоря, без изключение, ги споменават с възторг и фрази като „изграден бранд“ и „абсолютен култ“. Според Даниел успехът им се дължи на факта, че за тях това не е просто бизнес, а начин на живот, както и че нямат управители – отговарят сами за всичко, включително и за интериора, който е изпипан до всеки детайл – от столовете, правени по поръчка, до плочите по стените. „Аудиосистемата ни е от лондонската фирма Martin Audio – те произвеждат професионални системи, които са добри не само за диджей сетове, но и за изпълнения на живо. Инвестираме в добрия звук и в емоциите на хората. Самият директор на компанията Martin Audio е фен на бара ни и ще си празнува тук рождения ден на 30 август. А най-скорошното парти е на един много голям агент от Африка – Djeff Afrozila.“ Входът е 5 лв. и се взима само ако влезете след 22:00 часа. Имат и зимен „Кубо“, който е в Гръцката махала и сега не работи. (Не забравяме, че през зимата клубният живот на Варна е разнообразен и от клуб „Винтидж 33“, бул. „Княз Борис I“ 115). Не знам дали той би ми харесал толкова, усещането да си пиеш коктейла на плажа под звуците на добра музика не се заменя.
В „Кубо“ се срещат хора на всякакви възрасти, докато в съседния „Ментол“ има повече млади семейства с деца и горната граница на посетители е малко по-висока. Докато Орлин Павлов и бандата му правят саундчек, разговарям със Снежка Пенева, собственичка на мястото. Тя го създава преди 6 години, защото, след като се връща от София, клубният живот започва да й липсва. Моментът се оказва добър, точно през тази година във Варна се завръщат ключови музиканти, родом от тук – Страцимир Павлов и Валери Цанков. „Зимният ни „Ментол“ е нещо като малък джаз клуб, миналата година отворихме и този тук на плажа. Постепенно се превърнахме в „музикална лаборатория“ – при нас свирят Теодосий Спасов, Живко Петров, Митко Семов, Белослава имаше концерт на 4 юли“, обяснява собственичката.
Петък и събота в „Ментол“ задължително има група, която свири на живо, в четвъртък се правят инди и брит поп партита, в понеделник пък има Standup Comedy вечер. Изложбата в момента е на плакати.
В МОТО днес има среща на доброволци от Турция, Гърция и Финландия, Хелал, Бенямин и Кристина, които са направили безкрайно вкусни веган сармички и са донесли узо и финландска водка. На фона на фински рок разговарям с тях и Мая Донева, която ги тренира. Тя споделя: „Доброволците имат образование в областта на туризма и в България са по програми, които са в тази сфера, но когато станаха наводненията на 19 юни в кв. „Аспарухово“, веднага отидоха да помагат. Европейската комисия и Националната агенция, която администрира програмата за доброволците, издадоха заповед, че не им се позволява да ходят в „Аспарухово“, защото може да е опасно и не се знае какво има във водата. Но те не бяха съгласни да стоят безучастни, подписаха декларация, че поемат риска и на собствена отговорност ще се включат.“
„Не можеш да излезеш да си пиеш коктейла на „Кубо“, като знаеш, че на 1 километър по права линия хора се борят за живота си“, допълва Мая. Радостина Димитрова (18 г.), която също се включва в разговора, споделя как е била в квартала още в първия ден от трагедията, когато не е имало каквато и да е организация, нито лопати, нито ботуши: „Целия ден 20 души се опитвахме и не можахме да разчистим една къща, Мая изкарваше 2 часа кофи, без да спира за секунда.“
Но днес Хилал, Кристина и Бенямин са се събрали в МОТО да разкажат за държавите, от които идват, и да се запознаят с варненци, който влизат в Морската градина, минават да видят какво се случва в постройката от европалети и какъв е този див рок.
Продължавам надясно през парка, за да стигна до баровете, където ролята на естествена преграда играе градската баня от 1926 г. на XX век. „Тези сгради варненци много си ги обичат, но аз имам еретичното желание да бъдат срутени, защото са като една затворническа градина между морето и парка“, споделя Нина Локмаджиева, която се занимава с пиар. Баните със статут на паметници са и вход към двата най-често споменавани от местните клубове.
„Кубо“ работи от сутрин до вечер 10:00 и през нощта, докато има хора. Деси (28 г.) споделя, че през лятото използва бара като офис и работи оттук по цял ден с лаптопа си: „Якото на мястото е, че е страхотно и за фреш сутрин, и за бира след работа, и за танци вечер. За мен ходенето на плаж във Варна означава коктейл или бира тук. Неведнъж съм изкарвала целия ден, прибирам се за душ и довечера е връщам пак за танци. Интересно е на какво ли ще се танцува тази вечер и търся един от двамата собственици – Даниел Драгоев (36 г.), за да ми разкаже повече за мястото. Той отказва да бъде записван с диктофон, така че успявам да запиша набързо и почти кодирано думите му с химикалка в жълтото ми тефтерче. Клубът се намира на тази локация от три години, преди това е бил на Южния плаж. Оказва се, че Даниел и съдружникът му Максим Максимов (34 г.) са в този бизнес от 10 години, като сменят адресите на пространствата си. Всички, с които говоря, без изключение, ги споменават с възторг и фрази като „изграден бранд“ и „абсолютен култ“. Според Даниел успехът им се дължи на факта, че за тях това не е просто бизнес, а начин на живот, както и че нямат управители – отговарят сами за всичко, включително и за интериора, който е изпипан до всеки детайл – от столовете, правени по поръчка, до плочите по стените. „Аудиосистемата ни е от лондонската фирма Martin Audio – те произвеждат професионални системи, които са добри не само за диджей сетове, но и за изпълнения на живо. Инвестираме в добрия звук и в емоциите на хората. Самият директор на компанията Martin Audio е фен на бара ни и ще си празнува тук рождения ден на 30 август. А най-скорошното парти е на един много голям агент от Африка – Djeff Afrozila.“ Входът е 5 лв. и се взима само ако влезете след 22:00 часа. Имат и зимен „Кубо“, който е в Гръцката махала и сега не работи. (Не забравяме, че през зимата клубният живот на Варна е разнообразен и от клуб „Винтидж 33“, бул. „Княз Борис I“ 115). Не знам дали той би ми харесал толкова, усещането да си пиеш коктейла на плажа под звуците на добра музика не се заменя.
В „Кубо“ се срещат хора на всякакви възрасти, докато в съседния „Ментол“ има повече млади семейства с деца и горната граница на посетители е малко по-висока. Докато Орлин Павлов и бандата му правят саундчек, разговарям със Снежка Пенева, собственичка на мястото. Тя го създава преди 6 години, защото, след като се връща от София, клубният живот започва да й липсва. Моментът се оказва добър, точно през тази година във Варна се завръщат ключови музиканти, родом от тук – Страцимир Павлов и Валери Цанков. „Зимният ни „Ментол“ е нещо като малък джаз клуб, миналата година отворихме и този тук на плажа. Постепенно се превърнахме в „музикална лаборатория“ – при нас свирят Теодосий Спасов, Живко Петров, Митко Семов, Белослава имаше концерт на 4 юли“, обяснява собственичката.
Петък и събота в „Ментол“ задължително има група, която свири на живо, в четвъртък се правят инди и брит поп партита, в понеделник пък има Standup Comedy вечер. Изложбата в момента е на плакати.
Снежка казва, че не й остава почти никакво време, което да прекарва извън бара, но когато има няколко свободни часа, се отбива в книжарница „Параграф 22“. Тя се намира точно срещу хотел и галерия „Графит“. Запазваме си една сутрин за разговор с Кремена – тя продава в книжарницата и организира срещи с писатели. Последната такава е с Георги Господинов, който идва да представи романа си „Физика на тъгата“. Тогава желаещите да се видят с българския писател са толкова много, че не могат да се съберат в малкото пространство и се тълпят и навън по протежение на улицата. Тротоарното случване се оказва често срещано явление във Варна – пред книжарничката е седнала Мария Баджакова (33 г.) и кучето Му (2 г.), които често идват на раздумка с Кремена, както и други варненци, за които мястото е повече от книжарница, по-скоро е точка за срещи. А самата Мария, която е координатор на Европейската нощ на литературата във Варна, помага на Кремена да правят и литературни четения, пак на тротоара. Според нея „разликата между големите вериги книжарници, за които продаването на книги е просто бизнес, и малките книжарници с местни собственици е, че за локалните такива е важно не просто да продадат повече, а и да възпитат вкус към хубавата литература в собствената си малка общност“. Затова в „Параграф 22“ няма да намерите някои от най-продаваните заглавия, които обаче нямат особена литературна стойност. „Влизат момиченца и питат имате ли една книга нещо със „Сиво“ в заглавието и тогава им казвам, че не случайно я нямаме“, смее се Кремена.
Мария и Му продължават разходката си с мен, за да пием едно от най-хубавото еспресо във Варна в малката сладкарничка „Кифличка“, пак на бул. „Княз Борис I“ и да пробваме от белгийския им шоколад. Мария харесва мястото не само защото има специална територия за кучета, които да могат да пият вода от купичка, докато на масата над тях собственикът им си пие кафето, но и защото моделът на кафенето е такъв, който според нея трудно може да се види във Варна. Мария е част от неформалната младежка организация „Аморфа“. „Привличаме млади хора и организираме събития, които ги вълнуват, независимо дали свързани с графити, танци, литература, астрономия. Сега участваме в младежкия фестивал Fun City (от 7 до 13 юли), който ще е с фокус фотография.“ Мария завършва в София английска филология и философия и когато се връща във Варна, е уж за малко, преди да организира пътуването си извън България, но постепенно, увлечена от работа с младите, остава.
Време е за обяд, затова се отправям към ресторанта Sundogs (ул. „Михаил Колони“ 1), който съществува от 2009 г. и се намира само на няколко пресечки. Тук може да срещнете голяма част от музикантите, художниците и писателите на Варна, както и хора, които харесват алтернативния интериор и музика. Стените над бара са облепени със страници от комикси. Барманът Веселин Христов (35 г.) твърди, че специалитетът им е пилешки крилца, които приготвят с тайна марината и „няма другаде във Варна такива“. Едноименният им коктейл Sundogs e с фреш портокал и ром. Случайно или не точно в момента, когато минавам оттам, звучи изпълнение на джаз китариста Ал ди Меола и се сещам как предния ден Митко Трайчев ни разказваше за няколкократните опити да се организира концерт на музиканта във Варна – все неуспешни, заради липсата на достатъчно публика, въпреки разпродадените му концерти в Пловдив и Бургас. „На Меола вече му е интересно що за хора живеят във Варна и е готов да направи безплатен концерт само за да се запознае с местните“, смее се той.
Мария и Му продължават разходката си с мен, за да пием едно от най-хубавото еспресо във Варна в малката сладкарничка „Кифличка“, пак на бул. „Княз Борис I“ и да пробваме от белгийския им шоколад. Мария харесва мястото не само защото има специална територия за кучета, които да могат да пият вода от купичка, докато на масата над тях собственикът им си пие кафето, но и защото моделът на кафенето е такъв, който според нея трудно може да се види във Варна. Мария е част от неформалната младежка организация „Аморфа“. „Привличаме млади хора и организираме събития, които ги вълнуват, независимо дали свързани с графити, танци, литература, астрономия. Сега участваме в младежкия фестивал Fun City (от 7 до 13 юли), който ще е с фокус фотография.“ Мария завършва в София английска филология и философия и когато се връща във Варна, е уж за малко, преди да организира пътуването си извън България, но постепенно, увлечена от работа с младите, остава.
Време е за обяд, затова се отправям към ресторанта Sundogs (ул. „Михаил Колони“ 1), който съществува от 2009 г. и се намира само на няколко пресечки. Тук може да срещнете голяма част от музикантите, художниците и писателите на Варна, както и хора, които харесват алтернативния интериор и музика. Стените над бара са облепени със страници от комикси. Барманът Веселин Христов (35 г.) твърди, че специалитетът им е пилешки крилца, които приготвят с тайна марината и „няма другаде във Варна такива“. Едноименният им коктейл Sundogs e с фреш портокал и ром. Случайно или не точно в момента, когато минавам оттам, звучи изпълнение на джаз китариста Ал ди Меола и се сещам как предния ден Митко Трайчев ни разказваше за няколкократните опити да се организира концерт на музиканта във Варна – все неуспешни, заради липсата на достатъчно публика, въпреки разпродадените му концерти в Пловдив и Бургас. „На Меола вече му е интересно що за хора живеят във Варна и е готов да направи безплатен концерт само за да се запознае с местните“, смее се той.
Остава още едно интересно място, за което говорят варненци – любители на книги в оригинал, и на което се събира английската и италианска диаспора – книжарницата „Шекспир и приятели“ (ул. „Драгоман“ 17). Мястото е създадено от американката Деана Хейгир, която живее във Варна от седем години и поддържа пространството от пет. Според нейните собствени думи то е „не толкова книжарница, колкото социално място за срещи, може и на чай“. Дамата с кученцето – Мария Баджакова, преди това ми е споделила, че харесва „Шекспир и приятели“, защото, освен че може да намери книги на английски, френски, немски и други езици, може и спокойно да влезе с Му, а самата Деана като представителка на американската диаспора харесва много града, а най-любимото й място е сградата на операта във Варна.
Само няколко дни, а се оказа, че интересните места във Варна съвсем не са толкова малко и градът, освен че е „фестивален, който се впуска от фестивал във фестивал“ (както сподели Нина Локмаджиева), има и своите спасителни местенца не само в сезона и не само в Морската градина.
www.capital.bg снимки : Петър Петров
http://www.capital.bg/
http://www.capital.bg/
http://www.capital.bg/
hp://www.capital.b