Хелзинският комитет обяви събарянето на ромските къщи като расистко насилие

Непоследователното, безцеремонно поведение на властите е груб произвол и тежко накърнява основни права на засегнатите – правото им на дом и правото им на зачитане на личния и семейния им живот, като ги превръща в бездомници.Това се казва в позиция на Българския хелзинкски комитет по повод разрушаването на незакнните ромски къщи в Стара Загора. Документът е публикуван на сайта на организацията.

 
Ето пълния текст на позицията:

 
Българският хелзинкски комитет остро осъжда безогледното разрушаване на домове в старозагорския квартал „Лозенец“.

 
Властта няма право да разрушава единствените домове на семейства, в които те живеят от много години, без да осигури алтернативен подслон за децата, възрастните, хората с увреждания, крайно бедните и другите уязвими, защото домовете, които властта сега разрушава, са съществували трайно с нейното мълчаливо съгласие. Властта не само е бездействала да попречи на обитаването им, но и недвусмислено го е насърчила, като официално е утвърдила връзката на хората с мястото, издавайки им лични карти на адреса и събирайки битовите им сметки от там.

 
Непоследователното, безцеремонно поведение на властите е груб произвол и тежко накърнява основни права на засегнатите – правото им на дом и правото им на зачитане на личния и семейния им живот, като ги превръща в бездомници. Достойната за презрение акция представлява нарушение на Европейската конвенция за правата на човека (Конвенцията).

 
През април 2012 г. Европейският съд по правата на човека постанови осъдително решение по делото Йорданова и други срещу България тъкмо за такова малтретиране на хора. Съдът осъди държавата макар тя дори да не бе разрушила домовете на жалбоподателите, а само бе опитала да го направи. Заради опитите на властта в София да премахне ромските домове в „Баталова воденица” през 2005 и 2008 г. Съдът установи нарушение на Член 8 от Конвенцията – правото на дом и на зачитане на личния и семейния живот. Съдът изрично се произнесе, че държавата е длъжна да се съобразява с последиците за засегнатите и най-вече – риска от бездомност. Тя е длъжна да поема отговорност за собствения си принос за възникване на такива жилища и да не предприема несъразмерни действия. Съдът изрично указа на България да измени Закона за общинската собственост, който предвижда безогледни евикции. България не само не изпълни това свое международноправно задължение, но и грубо рецидивира в настоящия случай. Това антицивилизовано, преднамерено газещо поведение я дисквалифицира като държава, основана на върховенството на правото. Международното право стои над Закона за общинската собственост и така е по силата на българската Конституция.
Публичното, показно разрушаване на човешки домове като медиатизирано зрелище с цел извличане на политически дивиденти от популярните антиромски чувства е форма на институционализирано расистко насилие. То съставлява унизително отнасяне по смисъла на Член 3 от Европейската конвенция за правата на човека. Подобно официално малтретиране не би понесъл никой друг в България освен роми. Лицемерие би било да се твърди, че властите биха причинили такова демонстративно, брутално колективно смазване на домове и покъщнина на нероми, включително деца, без обезщетение и без алтернативен подслон – изхвърляне на улицата пред журналистическите камери за храна на консуматорите на телевизия.

 
Създаването на бездомници не решава социални проблеми, а ги създава. Безотговорното поведение на държавата не само ще доведе до още осъдителни решения срещу България, но в дългосрочен план ще има тежки последици за обществото. Децата, станали жертва на институционалното насилие над домовете днес, вече имат травматична съдба, която ще ги отчужди от обществото.

 
Призоваваме община Стара Загора незабавно да преустанови разрушаването на семейни жилища и да предложи алтернативи за положението на хората.
Българският хелзинкски комитет ще предостави правно представителство на засегнатите, които се обърнат към нас с цел завеждане на дела срещу държавата.

 
адв. Маргарита Илиева,
Директор „Правна програма“,
Български хелзинкски комитет