Армения в готовност за Евроазиатски съюз

Политическата и икономическата принуда на Кремъл дават резултат: Армения се готви да се присъедини към руския проект за Евразийски митнически съюз. Ползите за Ереван от това обаче са по-скоро съмнителни.

Той се извисява високо над арменската столица Ереван – монументът „Майка Армения“, която с огромния си меч сякаш бди над града. До 1962 г. на това място се е издигала каменната фигура на Сталин. Макар времената на арменската Съветска република да са отминали безвъзвратно, днес южнокавказката страна отново се движи в орбитите на Москва: миналия септември президентът Серж Саркисян изненадващо обяви на среща с Владимир Путин, че Армения иска да се присъедини към Евразийския митнически съюз.

Митническият съюз между Русия, Беларус и Казахстан съществува от 2010 г. Догодина той трябва да се превърне в икономическа общност, а по-късно ще бъде засилена и политическата интеграция на участващите в нея бивши съветски републики. Във всеки един от тези етапи Москва е гравитационният център, около който се върти всичко – което буди загриженост в Минск и Астана.

Предимства и недостатъци на присъединяването

Съвсем не от любов към Русия обаче Ереван иска да влезе в Митническия съюз. С присъединяването си към него за Армения ще отпаднат търговските мита с Русия, Беларус и Казахстан. От друга страна обаче, тя ще трябва да повиши митата с трети страни, за да се изравнят те с тези на Съюза. Средното митническо търговско мито в страната се движи около 3 процента, докато в Митническия съюз вносните стоки от други страни се облагат средно с 9 %. Оттук за Армения могат да произтекат проблеми със Световната търговска организация. Или с други думи – по-тясното обвързване с Русия би означавало за Армения дистанциране от останалия свят.

Само че Москва има с какво да убеди Ереван да се включи в престижния ѝ проект: Армения е зависима от руския газ. В началото на юли 2013 г. руският експортен монополист „Газпром“ повиши цените на газовите доставки от 180 на 270 долара за 1000 кубически метра. През септември президентът на Армения Саркисян обяви, че страната му се оттегля от плановете за дълго подготвяното и навлязло вече в „гореща фаза“ асоциииране с Европейския съюз. През декември „Газпром“ намали за срок от пет години цените на газовите доставки за Армения на 189 долара. Т.е. Кремъл отново използва газа като политическо оръжие.

Не по-малко подла е и играта на Русия по отношение на политиката за сигурност. Москва се представя за защитник на Армения и има военни бази на нейна територия. Това обаче не пречи на Кремъл да заплашва Армения с руски оръжейни доставки за Азербайджан. Зад решението за присъединяване към Митническия съюз стоят по-скоро политически, отколкото икономически съображения, обобщава Армен Григорян, директор на независимия Център за икономическо развитие и изследвания (EDRC) в Ереван.

Ако се включат и отстъпките в газовите цени, които Армения получава не по силата на членството си в Митническия съюз, а за да бъде привлечена в него, се очертава сравнително оптимистична картина: от намалените цени страната би спестявала по около 140 милиона долара годишно, т.е. повече от 1 % от БВП на страната. Освен това арменските продукти са добре познати в страните от Митническия съюз, а с отпадането на търговските мита те допълнително ще поевтинеят на тези пазари, за разлика от страните в ЕС, където арменските продукти нито са толкова познати, нито толкова конкурентоспособни.

Под руска зависимост

В дългосрочна перспектива обаче е твърде съмнително, че лесният път към Митническия съюз ще стимулира провеждането на структурните реформи, от които арменската икономика се нуждае, за да повиши конкурентоспособността си на международния пазар. Страната може да разчита на допълнителни инвестиции от Русия, но те и сега са налице: през януари Армения продаде на „Газпром“ за 157 милиона долара и последните 20 % от собствеността на националната си газова компания, които руският монополист не притежаваше. В руски ръце са също и електроснабдителната компания на Армения, както и железниците.

С подобни карти в ръце, какво влияние може да има Армения? „В партньорството си с Русия страната досега не се е чувствала подценена, следователно и занапред ще е така“, смята директорът на държавната Агенция за развитие на Армения Роберт Харутунян. По-критично е мнението на експерта Армен Григорян. Според него политическите тенденции не са нито благоприятни, нито приемливи за Армения, която трябва да прояви колкото се може по-голяма гъвкавост и сила в преговорите, убеден е той.

Източник: Дойче веле