Облачни кълбета
огърлица спретват
и по деколтето
залезно потрепват.
Върху голо рамо
дъх дълбок поемат,
за минутка само
цветовете сменят.
Ту разнищват нишки,
тръпнещи, тогава
с ласкави въздишки
шията погалват.
Сякаш, че издават
носталгичен стон,
мигом залюляват се
в тайнствен медальон.
А пък деколтето
наниза притиска
и за ласки, клетото,
да остане иска.