Лиляна Павлова: 42-рото Народно събрание започна със скандал и приключи с позор

Започнало със скандал и приключило с позор, 42-рото Народно събрание ще остане в историята с пълната липса на парламентаризъм и респект пред върховенството на закона. Така Лиляна Павлова формулира своята равносметка за работата на парламента, който по думите й бе не само с най-кратък период на действие, но и с най-нисък кредит на доверие от обществото. „В историята ще остане и като парламента, ограден от метални заграждения и недоволно гражданско общество, борещо се за повече морал, прозрачност и по-добър живот”, коментира тя.

Ръководейки се от своята гражданска, професионална и политическа ангажираност, Павлова отчете работата си като депутат от ПП ГЕРБ в 42-рото Народно събрание. Като бивш министър на регионалното развитие и благоустройството в правителството на Бойко Борисов тя фокусира дейността си в сферите: регионална политика, недопускане на безразборно строителство и презастрояване на Черноморското крайбрежие, инвестиционния процес, пътната инфраструктура, ВиК сектора, управлението на средствата от ЕС, както и икономиката, опазването на околната среда, правосъдието и др.

Лиляна Павлова отчете 5 внесени законопроекта в рамките на 42-рия парламент: за изменение и допълнение на Изборния кодекс, за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост, за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър, за ограничаване изменението на климата, за допълнение на Закона за защитените територии. „Независимо, че управляващото мнозинство отхвърли всички законодателни предложения и то само на инат и изхождайки от принципа „нищо от опозицията”, повечето от текстовете впоследствие бяха изцяло преписани в съответните законопроекти”, припомня Павлова. Тя бе вносител и на множество законодателни предложения между първо и второ четене. Част от тях предотвратиха лобистки поправки в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие, както и в Закона за устройство на територията – единствената законодателна инициатива на министъра на инвестиционното проектиране в кабинета Орешарски. С експертните си становища Лиляна Павлова се противопостави и на предложението за мораториум върху заповедите за премахване и забрана ползването на незаконни строежи. С подобно решение управляващите щяха да обезсмислят последователно провежданата политика за недопускане на незаконно строителство, убедена е тя. Павлова бе против законопроекта за отмяна на Закона за публично-частно партньорство, който изчерпа законодателните инициативи на доскорошния регионален министър Десислава Терзиева.

Именно към нея и към министъра на инвестиционното проектиране са били отправени половината от общо 140 парламентарни питания и въпроси, внесени от Лиляна Павлова. В рамките на парламентарния контрол тя настоява за решение на проблемите при изпълнението и управлението на стратегически пътни проекти като магистралите „Струма” и „Марица”, при осигуряването на финансиране за „Хемус” и „Черно море”. Редица въпроси бяха поставени и относно реформата във ВиК-сектора, усвояването на средствата от ЕС, опазването на българското Черноморие и политиката за насърчаване на инвестиции.

Голяма част от проблемите в тези сфери бяха във фокуса на внесените от ПП ГЕРБ вотове на недоверие към правителството на Пламен Орешарски за провал в инвестиционното проектиране и в областта на регионалната политика и инфраструктурата. Лиляна Павлова участва активно и при подготовката на мотивите по петия вот на недоверие – за провал на кабинета в сферата на фискалната политика, който постави акцент върху „разпределението, а по-вярно – раздаването, и контрола, а по-точно – липсата на контрол на публичните средства за финансиране на проекти по публичната инвестиционна програма „Растеж и устойчиво развитие на регионите”. Остри критики бяха отправени и заради „невъзможността на правителството да усвоява по прозрачен и законосъобразен начин безвъзмездно предоставените от Европейския съюз средства”.

В отчета си като народен представител в 42-рото Народно събрание Павлова посочва още регулярните срещи с граждани, участията си комисии, в дебати и изслушвания на министри, в блиц-парламентарен контрол. „След 14 месеца с горчивина можем да констатираме, че действията на правителството и управляващото мнозинство бяха пагубни във всяка една сфера“ , заключи Лиляна Павлова.