Театрали от три континента се събират във Варна

Звезди от три континента събират поклонници на Талия и Мелпомена тези дни във Варна. Петото издание на международния фестивал на монодрамата „Световен форум на изкуствата – Към звездите“ върви на пълни обороти в морската столица. Тази година гостите са от Естония, Израел, Канада, Полша, Косово, информира Мариус Донкин, идеолог и създател на форума, посрещал култовия френски драматург Ерик-Емануел Шмит и кралицата на сцената и екрана Хана Шигула.Откриването беше с премиерата на книгата „Без маски“ на журналиста Йордан Георгиев, за която край брега дойдоха Боян Папазов и Божана Апостолова, а специалното участие беше на „Акустична стая“. „Речта на селския крал“ от Румен Леонидов спечели поредна доза овации за автора, актьора Диян Мачев и режисьора Елин Рахнев. „Монологът на Малкия Мавруд, както е известен сред съселяните си, е трагикомична реч, в която се оглеждат учудването, възмущението и болката на повечето будни българи, несъгласни с наложения им пластмасов модел на живеене, дишане, хранене и правене на любов“, казва Леонидов. „Дидо е страхотен и неузнаваем – свалил е 14 килограма. Веднага ми се похвали с колко дупки е намалил обиколката на колана си“, издаде Мариус. Савина Бързева пък излезе с „Надежда Сляпата“ на Боян Папазов. „… ти говори, от писане полза няма. Щото хартията гори. Може цялата Земя да гръмне, само думите няма. Думите огън не ги гори. Нас няма да ни има, ама думите ни ще си летят из Космоса. И един ден някой ще ги чуе, ще ги прихване и ще каже: „Гледай ти к’ви работи ставали из тоз’Космос! Г’лей ти к’ви работи са ставали на таз’Земя, дето я няма!“, казва героинята.

Маит Мальмщен от Талин е в афиша с „Феномен“ – текст, писан за него от Христо Бойчев. Събитията на сцената текат противно на разбиранията ни за време – животът е изживян отзад напред. В него последователно се случват издигането на Берлинската стена, Втората световна война, появата на Хитлер и Първата световна война.

Хауард Рип от Тел Авив, световно име в жанра, се включи в мономаратона с „Гимпел Глупакът“. Въпросният наивник минава през всички етапи от битието си подиграван. Той често разсъждава над глупостта си – и най-вече защо винаги вярва на всичко, което му кажат. Едва в последните години от живота си успява да намери отговор и успокоение. Музика и традиционният клезмер се сливат в сюрреалистичния спектакъл. Детинското примирение на Гимпел и непреодолимата вяра в Бог и човешката добрина вдъхновяват публиката по целия свят, пишат критиците за актьора.

Неслучайно автор на разказа е нобелистът Исак Б. Сингер. „О, моя Ирма!“, прекрасният моноспектакъл на Хейли Макгий от Канада спечели публиката с лекота. Нейната героиня един ден решава да разбере защо майка й се е самоубила. Разказът е между две крайности. „Тя е страхотно момиче, което играе само с един куфар – нейно оръжие и щит. Хейли е много съвременна – съчетава най-добрите черти на различните школи. Владее тялото си, гласа си, жестовете си… Убеждава те, че дарбата Господ ти я дава – но всичко друго е всекидневен къртовски труд“, хвали я Донкин.

Моноспектакълът на Ментор Зимберай от Косово по разказа на Стефан Цвайг „Амок“ е уникално добър театър. Лекар преживява трагедия в младостта и се усамотява в Малайзия. Един ден в бунгалото му пристига жена и го моли да извърши аборт. Готова е да плати мълчанието му с голяма сума. Лекарят се увлича по дамата и така започва драмата между тях.

Източник: „Стандарт“