Змиите ги е страх от хората

Не може да се говори за нашествие от змии това лято. Активността им се изменя сезонно и след събуждането им от зимен те се активизират, като са най-активни до началото на лятото. Това е периода, в който обикновено има бум на срещи с хората, което се отразява в обществото и медиите. Случва се циклично и без изключение почти всяка година.

Това обясни за БГНЕС херпетологът към Националния природонаучен музей в София Николай Цанков. Срещите със змии обикновено предизвикат силна реакция у хората и от уста на уста и чрез социалните мрежи и медиите се създава впечатление, че има много влечуги в периода от началото на пролетта до средата на лятото. Активността на влечугите намалява към края на лятото и съвсем замира през есента, обясни Цанков. Връзката между по-висока активност на змиите и наводненията може да бъде единствено свързана с възможността да наводнени дупките им, което да ги принуди да стоят по-често на повърхността, коментира той.

„Змиите са неизменна част от природната среда и винаги са били. У повечето хора у нас страхът към тях е вроден и за съжаление се вменява в ранна детска възраст“, обясни специалистът. Змиите са плашливи животни и първата им реакция винаги е да избягат, когато срещнат хора. Все пак, когато се почувстват застрашени е възможно и да хапят, каза той.

„По-широко разпространени у нас са видовете, които не са отровни. Имаме само два опасни за човека вида, които могат да създадат усложнения – пепелянката и усойницата. Широко разпространени видове са смоковете и водните змии, които обикновено влизат в контакт с хората“, коментира Николай Цанков и обясни, че пепелянката е по-широко разпространеният вид, най-вече в планинските региони, като отровата й е горе-долу еднакво силна като краен резултат с тази на усойницата. И двата вида опасни змии у нас не могат да бъдат характеризирани като смъртоносни, тъй като са изключително редки фаталните случаи след ухапване, категоричен бе Цанков. „Обикновено се минава с усложнения няколко дни и дори организмът се възстановява без лекарска намеса“, поясни той.

В населените места змиите влизат най-вече в преследване на плячка – гризачи, жаби и други. За големите градове това е по-скоро изключение, докато в малките може да се приеме за практика, поради което и хората в селата реагират по-спокойно. Поради гъстота на населението в градовете, там няма място за диви животни, каквито на практика са змиите, обясни Цанков.

Обикновено със специалистите херпетолози най-често се свързват граждани, а понякога и районните инспекции по околната среда и водите. По-често Цанков и колегите му са търсени за мнение, а не за конкретна намеса. Такава намеса няма как да бъде особено ефективна, тъй като змията е мобилно животно и обикновено специалистите пристигат на място дни след като някой е забелязал влечугото, което обезсмисля присъствието на специалисти.

Николай Цанков коментира и случая със забелязаната в столичния кв. „Люлин“ змия, като по думите му информацията е доста противоречива и непълна. Не е ясно за какъв вид змия става дума, но най-вероятно е да става дума за избягал домашен любимец, което според специалиста го обрича на бавна и мъчителна смърт след няколко месеца. „Такава змия няма да се задържи на едно място и шансът за улавянето й от специалист е почти нищожен“, призна Цанков. Като цяло в България се срещат дребни и средни по размер видове змии, като най-голямата улавяна у нас змия е смок от вида „Голям стрелец“ с дължина 2,04 метра. Обикновено влечугите у нас са под 1 метър или около метър дълги.

Страхът от тях е двустранен, категоричен е Цанков и добави, че срещата с хора обикновено предизвиква дори по-голям уплах у самата змия. Как се лекува страхът от влечугите сред хората? Отговорът е – чрез контакт с тях. „Колкото по-често страдащи от фобия наблюдават змии по телевизията или дойдат в музея, толкова по-добре за тяхната психика и реакция. Психозата се задава от схващането, че всяка змия е опасна, което въобще не е вярно, особено що се касае до видовете, които могат да срещнат у нас“, категоричен е специалистът от Националния природонаучен музей.

Николай Цанков съветва при среща със змия да запазим спокойствие и просто да й позволим да избяга, което ще бъде нейният първи опит. Змиите са поставени под закрила на закона и убиването им е противозаконно, а освен това инциденти се случват почти винаги при непохватен опит на хората да убият дадена змия. Агресията предизвиква агресия и тогава най-често се случват ухапвания, категоричен е Цанков. Той съветва хората, които имат жилища във вилни зони, да поддържат добре своите дворове. „Двор без укрития и с ниска трева със сигурност няма да привлече змията, която ще отиде при съседа, който не си е окосил тревата“, с усмивка коментира херпетологът.

Въпреки всички тези констатации и препоръки на специалистите, хората в София масово се страхуват от змиите, показа анкета на БГНЕС по темата. Млади и стари, мъже и жени не крият, че змиите не са любимите им животни, а при среща с тях първата им реакция би била да избягат. В центъра на София е невъзможно да видиш змия, убедени са някои от най-редовните посетители на градинката пред Народния театър „Иван Вазов“. Повечето от тях са виждали змия веднъж или най-много два пъти в живота си, а въпреки твърденията за нашествие от змии в последните месеци, срещи между столичани и едни от най-страшните за хората влечуги не е имало скоро.

 

Източник: actualno.com