Рано денят се надигна
и от трепет изгаря,
закачливо намигна
на листа в календара.
Поусмихна се цветно
в пъстра, ярка палитра,
порив странен усети,
сякаш, че ще политне.
Светла диря остана,
откъдето протича,
уж не вижда промяна,
а е всичко различно.
Зърва повече мъдрост
благо да побелява,
но със същата дързост
си мечти подарява.
И макар, че свещичка
пак една не ще стигне
от лани, но всичките
са му истински свидни.