Дъждът пристигна късно,
в полунощ почти,
пристъпяше на пръсти,
че всичко живо спи.
Промуши се в улука
и тихичко запя.
Дали да не почука
на входната врата?
Разсънената стряха
запърха със крилца,
зеници засияха
в топлите гнезда.
Разпери длани здравеца,
отдавна го желае,
градината, но цялата
на него да ухае.
Прозорците надничат
през мокрите следи
с очите на момиче.
А дъждът ръми …