Марко Полити, експерт по Ватикана: Папата се бори, но църквата е алчна

Марко Полити е един от най-известните експерти по Ватикана не само в Италия, а и в света. Роден е през 1947 г. в Рим. Журналист и писател, той е автор на излязлата наскоро в Италия книга “Франциск сред вълците”, която се превърна веднага в бестселър.

Полити е работил над 45 г. като журналист във вестници като “Месаджеро”, “Република”, а сега и “Фато куотидиано”. Полити е редовен коментатор по ватикански теми и за телевизиите Би Би Си, Си Ен Ен, Ей Би Си. Журналистът е следвал св. Йоан Павел II и папа Бенедикт XVI в над 80 техни визити в чужбина. Полити има издадени досега осем книги за Ватикана и за различни папи. Абсолютен бестселър стана през 1996 г. написаната от него заедно с носителя на “Пулицър” Карл Бърнстайн биография на Йоан Павел II “Негово Светейшество”.

– В книгата си “Франциск сред вълците” говорите за революцията на папа Франциск. Не е ли твърде рано да се определи по такъв начин започнатото от папата? А ако не го доведе до успешен край?

– Можем да кажем, че вече е започнала една революция. Все още не знаем какъв ще бъде изходът. Папа Франциск започна да работи конкретно за подобряване на Ватиканската банка. Създаде и оперативни комисии и комитети – например тази против пране на пари. Освен това ватиканските власти подписаха серия от споразумения с различни страни за сътрудничество в съдебната сфера – нещо, което по-рано не е правено. Създадено беше ново Министерство на икономиката, което се занимава и с търговете – сфера, която досега беше благоприятен терен за корупция. Това са конкретни факти. По отношение на педофилията пък се създаде комисия, която трябва да изработи линията на Ватикана на световно ниво.

В нея има 4 жени и 4-ма мъже, включително Мери Колинс, която е била жертва на насилие на 13-годишна възраст. За пръв път бе създаден и Съвет на короната – той трябва да асистира на папата в управлението на църквата с 8 кардинали от всички точки на света. Папата свика и Синода за семейството, за да обсъди всички аспекти, свързани с моралната, сексуалната сфера, с отношенията между хората – той ще се проведе на два етапа – през 2014 г. и 2015 г.

Все още обаче не е осъществена реформата на Курията, която се дискутира – би трябвало да стане с по-лека и стройна структура, но и да бъде в помощ на епископите, а не да ги командва. В курията все още няма жени по ключовите постове. Можем да кажем, че сме в средата на един започнал процес.

– В такъв случай можем ли да използваме термина операция “Чиста църква” за правеното в момента от Франциск?

– Да, от една страна, можем да говорим за “Чиста църква”, но от друга страна, става въпрос и за по-отворена църква към съвременното общество. Това е църква, която води диалог и с невярващите в Бог, и с миряните, и с политици от рода на Марко Панела (историческият лидер на Радикалната партия – б.а.), който навремето организира референдум против църквата, за да бъдат разрешени разводите и абортите в Италия. Това е църква, която участва и в разрешаването на световни проблеми. Писмото на папата до Путин и Г-20 спомогна да не се стига до инвазия на САЩ в Сирия. И срещата на високо равнище във Ватикана на папата с палестинския и израелския лидер е като монитор към главните герои в Близкия изток и напомняне да разрешат палестинския въпрос, тъй като, ако се продължава така, както е сега, ще се стигне до влошаване на ситуацията.

– Откакто Франциск стана папа, се чува навсякъде хор от ентусиазъм и одобрение, а почти липсват критични гласове. Няма ли опасност по този начин да се загуби духът на конструктивност, който се постига и чрез критиките?

– Съществуват много подземни критични гласове. Много критики и агресивни гласове има и по сайтовете в интернет. Освен това има и много премълчавания, а това е начин да се саботират новостите на папа Франциск Наблюдава се и огромна пасивност по икономическите теми – папата припомня, че сегашната международна икономическа система води до увеличаване на бездната между богати и бедни, до увеличаване на броя на бедните, до увеличаване на нестабилното положение на младите хора и до маргинализацията на възрастните. Това са конкретни теми, противопоставянето на които се демонстрира чрез пасивност.

– Кои са слабите страни на този папа?

– Той изпитва много затруднения в променянето на църковната структура и в управлението на икономическите блага. Той говори настойчиво, но голяма част от църковните организации продължават да управляват благата си, водени единствено от мисълта за печалба. Освен това папата все още не е успял да постави жени на ключови позиции. Не е успял и да реализира реформата на Курията.

– Кои са “вълците” около папата, за които говорите в книгата си?

– “Вълците” в световната икономическа система са тези, които не искат да променят икономиката, целяща чисти печалби, и да я превърнат в социална. Във вътрешността на Римската курия също има вълци, които могат да бъдат посочени с име и фамилия – те са против много от идеите на Франциск, като например префекта на Конгрегацията за доктрината на вярата кардинал Мюлер, американския кардинал Бурке, който е много активен в т.нар. движения за живота. По-мълчалив вълк е кардинал Пиаченца, който папата махна от Министерството за църковния клир, а той се надяваше да стане държавен секретар, ако друг кардинал беше избран за папа.

Много вълци има и из разните сайтове по интернет, които са настроени против папата.

– По-малко корумпирани ли са сега средите във и около църквата в сравнение с времето, преди Франциск да стане папа?

– Много е променена атмосферата. Намаля недоверието към папата и към църквата. Съществува много повече вяра в способностите му да очисти икономическата сфера, все по-рядко се говори и за случаи на педофилия, въпреки че проблемът е сериозен. Съществува обаче много по-добър климат за диалог между папата и невярващите, младите, а така също и онези вярващи, които се бяха отдалечили от църквата по време на понтификата на Рацингер.

– Какъв е погледът на този папа към Източноправославната църква?

– В проекта си, целящ да превърне католическата църква в по-демократична, папа Франциск взема пример от традициите за синодалност на източноправославните църкви, т.е.от метода на управление, при който патриархът управлява църквата заедно с епископите от Светия синод. Папата вече няколко пъти говори за това.

– Неотдавна папа Франциск лансира хипотезата за възможно оттегляне в бъдеще и на други папи по подобие на Бенедикт XVI. Според вас папа Франциск ще се оттегли ли един ден?

– Мисля, че папа Франциск няма да има никакво желание да продължи да управлява църквата в деня, в който се почувства твърде стар физически и без сила, за да следи всички проблеми и за да взема всички решения. Мисля, че на около 85-годишна възраст той самият ще си постави въпроси около това какво е състоянието на силите му. И ако то му позволява да продължи напред, той ще продължи. Ако обаче не му позволява, той ще се оттегли по същия начин, както направи и Рацингер.

 

Източник: 24chasa.bg