Фарът на Шабла копие на Александрийския

Най-големите девствени плажове и цени за всеки джоб предлага Северът“Кария“ привлича туристи с нов обликТърсите девствени плажове, къмпинги без бетон и дива природа? Такова място все още има у нас. Шабла. Там е най-източната точка на България. В района има множество малки хотелчета, където нощувката от 30 лева е по джоба на всеки. Местните хора дават квартири, в които леглото е до 15 лева в края на сезона. Кокетни малки кръчмички и ресторантчета предлагат вкусна храна. Обедът е не по-скъп от 10-12 лева, а вечерята и с всички глезотийки – салатка с ракийка и скара с вино или биричка, е не повече от 15-18 лева.Освен красиви плажове Шабла привлича и с древна история. Няколко са легендите, разказващи за възникването на селището и най-вече за неговото име. Според едно от преданията на морския бряг близо до днешния фар е имало имение, чиято господарка била Айше Абла, т.е. леля Айше. Когато дошла чумата, къщите на имението били преместени навътре към сушата и получили името на собственичката. Друго предание пък гласи, че Шабла е получила името си от дивия киселец – лапад, чиито листа са като саби. Така от „сабля“ дошло Шабла. Някои пък са на мнение, че Шабла произлиза от тракийското или латинското саблум, сабула, като отново има преминаване на „с“ в „ш“. На латински това означава пясъци.Гордост на града е морският фар. Той е точно умалено копие на прочутия Александрийски фар, съхранявал библиотеката на великия пълководец Александър Македонски. Морският страж и днес буди любопитство у посетителя. Служителите на фара на нос Шабла са първите, които посрещат новата година. До него е рибарското селище „Кария“, за което има данни, че е съществувало от дълбока древност. Днес то е с нов облик благодарение на проект на общината, спечелил второто място в конкурса на „Стандарт“ „Златна рибка“.Официално обновеният район около фара ще бъде открит на 24 август, когато Шабла ще отбележи 45-ата си годишнина от обявяването си за град. „С проекта успяхме, освен да облагородим района, да обособим и един интересен туристически маршрут, в който да покажем фара, зеления образователен център и Големия остров“, разказва кметът на града проф. Райна Бърдарева. Проектът бе на стойност 314 708 лв., изцяло безвъзмездна помощ от Местна инициативна рибарска група „Шабла-Каварна-Балчик“ по Оперативната програма за развитие на сектор „Рибарство“. Сега пространството около емблемата на Шабла – фарът в района на пристанище Кария, е с нова визия. Има монументални декоративни елементи, джобове за паркинг, пейки за отдих, както и павилиони, в които най-източната община показва артефакти от древната си история. Пристанище Кария не е избрано случайно. В античността тези места са обитавани от тракийски племена. Множеството надгробни могили се извисяват в околността и свидетелстват за тази епоха. Пристанищният град Кария в залива на юг от нос Шабла е бил най-важното транзитно пристанище в района през VI-V в. пр. Хр., до VI в. сл. Хр. Още тогава носът е важен навигационен ориентир. Всичко това показва, че Кария е древно име на тракийско селище. Тук е имало фар още през античността. Той е служил за ориентир и е предпазвал от сблъсък и от плитчините между нос Шабла и село Тюленово.Некрополът разкрива живот преди 7000 г.Друга забележителност е некрополът на Големия остров в Дуранкулашкото езеро. Историците са категорични, че тук е имало живот преди 7000 години. Правените през 1974 г. разкопки откриват землянките на първите земеделци в Добруджа (5100 – 4700г. пр.н.е.). На Големия остров в Дуранкулашкото езеро се намира енеолитна селищна могила (4600 – 4200 г. пр.н.е.), която е паметник на културата с национално значение. На южния склон на острова има укрепено селище от късната бронзова и началото на ранножелязната епоха (1300 – 1200 г. пр. н.е.). На 26 м навътре в скалния масив на острова е изсечен елинистически пещерен храм на богинята Кибела ( 3 в. пр. н.е.), а върху целия остров е било разположено укрепено прабългарско селище от IX-X в. Част от него е експонирана.Застрашена гъска в Дуранкулашкото езероНе пропускайте и разходка край Дуранкулашкото езеро, което е само на около 6 км от границата с Румъния и е сред най-значимите влажни зони на България. Заедно с Шабленско-Езерецкото езеро то е единственият крайбрежен лиман по родното Черноморие със запазен естествен характер. Около южните му брегове има останки от някогашни първични степи – един от най-редките типове екосистеми в България. В района на езерото се срещат 5 ендемични растения за Балканския полуостров и други 27 вида с важна международна и национална консервационна значимост. В него зимуват популациите на защитени видове водоплаващи птици. Дуранкулашкото езеро и съседните Шабленски езера формират заедно най-многочисленото съвременно зимовище на застрашената от изчезване в световен мащаб червеногуша гъска. Природният комплекс е разположен на миграционния път Via pontica и осигурява благоприятни условия за хранене и почивка на прелетни видове птици.Калта на Тузлата лекува псориазисШабленската Тузла се простира на площ от 250 дка. Езерото е изцяло отделено от морето с широка около 80 м пясъчна коса. Представлява солено езеро – лагуна. Калта на Тузлата, според изследвания на специалисти, е изключително полезна за лечение на едно тежко кожно заболяване – псориазис. В сравнение с останалите калонаходища Шабленското изпъква с изключително високите си качества и еднородност. Неговите запаси възлизат на около 200 000 тона.Ветроход, пренасял пари, потънал край рифаРифовите зони край Шабла примамват гмуркачите.За разлика от Южното Черноморие тук подводният свят е изключително интересен. Край Шабла могат да се видят останки както на древни, така и на кораби от Средновековието та чак до Втората световна война. Районът също изобилства с подводни пещери, които крият тайни и загадки. Сред любопитните подробности от подводния свят на Шабла е легенда, разказваща, че именно край източния нос е потънал английски боен ветроход от XVII век, който още не е открит. Преданието твърди, че по време на битка на ветрохода пламва пожар и той е бил блъснат в брега, за да се спаси екипажът му. Твърди се, че корабът пренасял заплатите на английски войници, участвали в Кримската война.
Standartnews.bg