Неприятните истини за Ивицата Газа

Около конфликта в Близкия изток има няколко неприятни истини. Защо израелците и палестинците не могат да постигнат дългосрочно примирие? Защо Саудитска Арабия влива пари в Ивицата газа? Ето три причини, за които рядко се говори.

Всъщност нищо на този свят не може да бъде решено по-лесно от израелско-палестинския конфликт. Израел вдига окупацията върху земите по западния бряг на река Йордан и се изтегля; палестинците получават своя собствена държава; държавните граници от Ерусалим биват разширени така, че да включват Абу Дис; там се разполага палестинското правителство, така че фактически Ерусалим се превръща в столица както на израелците, така и на палестинците.

И още: Саудитска Арабия затрупва новосъздадената страна с петродолари, така че там да процъфти арабското икономическо чудо; времето ще излекува тежките рани, a в следващото поколение вече ще има добросъседски отношения. Готово. Защо всичко това не се е случило вече? Тъй като налице са три неприятни истини, срещу които е много трудно човек да се изправи.

Първо. Във всички разговори между израелци и палестинци неизбежно изниква искането на право за завръщане на палестинските бежанци. Това се отнася за потомците на хората, които през 1948г. избягаха от израелската война за независимост или са били изгонени. Става дума за почти четири милиона души. Те живеят в бежански лагери в Ливан, Сирия и Йордания и никога няма да бъдат интегрирани от тези държави.
Сега палестинската страна иска тези бежанци да имат правото да се завърнат не само в бъдещата палестинска държава, но и в Израел. Тел Авив категорично отхвърли тези искания, тъй като това би означавало край на еврейската държава. В краен случай израелците биха приели символичен брой завръщащи се. А това няма да удовлетвори палестинските преговарящи.

Второ. Следващо искане на палестинците е израелците да се откажат от заселническите жилища и да бъдат възстановени линиите на примирието от 1948г. Подобно пълно оттегляне никога няма да се осъществи. Защо?
Близо 350 хиляди заселници живеят по Западния бряг на река Йордан, а още 300 хиляди- в Източен Ерусалим. По-голямата част от тях не са фанатици с автоматични пистолети, а напълно нормални израелски семейства. С пари и добри думи те биха могли да бъдат убедени да се преселят в Негев, вместо да водят странното съществуване на диаспора в пустошта на Юдея и библейска Самария..
Това, че радикалното прочистване на заселническите жилища днес е невъзможно, си има друга причина: 2005 година. Човешката памет е изненадващо кратка, така че трябва да се припомни, че през месец август преди девет години Ариел Шарон върна Ивицата Газа на палестинците. За Израел това беше травматично изживяване. По това време по телевизията излъчваха картини, на които се виждат израелски войници, които с по-голяма или по-малка сила внимателно извеждаха еврейски семейства от домовете им.

Трето. При скорошната си инвазия израелците констатираха, че под Ивицата Газа се намира своеобразен втори град. Тунелите, за които чуваме в новините, не са просто дупки в земята, а професионални конструкции, направени от цимент и с снабдени електрическо осветление. Всички складове и боеприпаси се намираха там.
Откъде „Хамас” са се научили да строят така? От Иран. И така, това е третата неудобна истина: израелско-палестинският конфликт отдавна се е превърнал в арена на дистанционни войни, водени от други държави.
Die Welt

Анализът е публикуван първо в actualno.com