На кого пречи българската история?

Когато на 13 март написах статията за учебника по „Човекът и обществото“ за трети клас, не предполагах какъв отзвук ще предизвика тя половин година по-късно. Благодарение на БТВ, която даде място в своя ефир за изява както на моята позиция, така и на авторите и апологетите на учебника се случи нещо, което едва ли някой е подозирал. Още същият ден милиони български родители отгърнаха учебниците на своите деца и видяха какво пише в тях. Съдейки от стотиците обаждания и писма, които получих, почти всички са били ужасени.

Ние, българските родители не искаме нищо друго, освен българските деца да изучават българската история такава, каквато са сме я учили ние, нашите бащи и майки и нашите баби и дядовци. Историята не се променя с годините и опитите да се фалшифицира и пренапише говорят само за връщане към времената на тоталитарния режим. Очевидно масовото недоволство срещу фалшификациите събуди и обратната реакция и сега някои се опитват да изкарат българската история едва ли не заплаха за етническия мир в страната. Извинявайте, но как така същата тази история не беше заплаха цели 130 години и изведнъж точно сега стана толкова страшна? На кого пречи българската история? И как така някой въобще си позволява да и посяга, с мотива, че тя била разделяла и била насаждала омраза? Я се опитайте да си представите израелски учебник по история, в който за Холокоста е споменато надве-натри, като при това не пише кой го е причинил, за да не се дразнят немците? Успяхте ли да си го представите? Та в половината свят е престъпление дори само отричането на Холокоста. Дори не искам да мисля какво би се случило с подобни „автори на учебници“, ако бяха в Израел, примерно. Но да се върнем у нас.

Помните ли още великият български поет Христо Ботев и едно от неговите стихотворения, „Елегия”. Помните ли как почваше? „Кажи ми, кажи, бедний народе, кой те в таз рабска люлка люлее?” Е, явно и народът вече си задава същия въпрос. За ужас на тези, които люлеят люлката.
Източник: http://kostadin.eu/