Читател на Нова Варна: Имам любовна връзка с моя ученичка

Здравейте приятели! Дълго мислих преди да споделя с вас моята история. Не знам история ли е или съдба, все още не мога да го проумея. Не съм мислил, че може да ми се случи такова нещо и, ако не беше се случило на мен, винаги щях да твърдя, че този, който е способен на подобна постъпка, е морално пропаднал човек. Всъщност, ве още не мога да се определя какъв съм и понякога си мисля, че това, което се случи е съдба, а друг път, че имам вина за всичко. 

Всичко започна преди 15 години, когато бях току-що завършил университета млад учител по история. Бях ерген, живеех сам и работата не ми тежеше. Приемах я като развлечение, като интересно занимание, което ме разтушва и ми дава цвят и вкус на живота. Тогава срещнах С. – беше ученичка в 11 клас. В началото не я забелязвах измежду тълпата от ученици, но впоследствие забелязах, че това красиво русо същество ме наблюдава през часовете някак особено. В първия момент си помислих, че момичето просто така си гледа, че й е такъв естествения израз на лицето. Затова дълго време не обръщах внимание на втренчения й взор и на синьо-зелените й очи, които винаги бяха усмихнати и лъчезарни. 

От друга страна се дразнех, защото бях твърде млад и учениците обръщаха внимание на този факт. Любовната ми връзка със С. започна малко преди Коледа на първата ми учителска година. Страхувах се да се показвам с нея на обществени места, затова любовта ни беше скрита и само у дома. Тук се обичахме и се целувахме, тук бяхме любовници, а в училище – учител и ученичка. Много пъти се опитвах да прекратя тази връзка, но все нямах куража да го направя. И стана така, че тя завърши, следва в университета и се омъжи, а нашата връзка продължаваше и продължаваше. 

Имаше моменти, когато си мислех, че всичко е свършило, но изведнъж С. се появяваше изневиделица и всичко се подновяваше с нова сила. И така вече 15 години. Понякога се упреквам, че изтървах най-голямата любов на живота си и отказах да се оженя за нея, защото ми е била ученичка и се боях за репутацията си на педагог. Страхувах се от приказките на хората. И така всичко остана скрито – между мен и С. Една любов зад стената и зад пердето. 

И може би бях да намеря сили да надмогна тази история, ако не беше един утежняващ обстоятелствата факт. Едното от децата на С. е от мен… Чудя се, дали донякога да му кажа, че съм му баща или да си замълча и да оставя нещата така, както са. Какво ще ме посъветвате, приятели? !