Слънцето очи премрежва
през воал от хладина,
пусна риболовна мрежа
уморени рамена.
В оттегчение и скука
лодка на брега залита,
тихо ставите й пукат.
Спомен и мечта заплитат
сбръчканите водорасли,
впили солните устици.
Замъци от морски пясък
ронят пясъчни трошици.
Стъпки плахо криволичат
от ревнивите вълни,
а чадърите събличат
ризите си. И вали.
Слънцето воал разстила,
време е да си върви.
Даже мястото сменил е
залезът. И подрани.