Защо роботите не могат да заменят човека?

Нали знаете, кой е измислил думата „робот“? Писателят Карел Чапек я използва за първи път през 1920-а година в пиесата си „Росумски универсални роботи“ – R.U.R. Те са продукти на фабрика за изкуствени хора, близки по идея до днешните андроиди. Оттогава насам думата се е превърнала в нарицателно, в ключово понятие използвано от писателите фантасти. И дотолкова се е вкоренила в съзнанието ни, че днес дори съществуват множество теории за това, че ние, хората сме своего рода „биороботи“.

Технологиите ни се развиват с такива темпове, че в наши дни съществуват и се използват хиляди различни видове роботи – антропоморфни (приличащи на хора) или пък съвсем причудливи и шантави. Но въпросът, който ни вълнува е един и същ – „могат ли скоро те да заменят човека, да извършват повечето от неговите ежедневни дейности, да го наподобят и имитират?“ Какво мислите по този въпрос? Една от позициите по темата е, че те са далеч от това, което сме свикнали да гледаме във филми, като „Изкуствен интелект“.

 

Роботите не са универсални

Забавните създания от пластмаса или високотехнологични сплави, които днес са реалност би трябвало да изпълняват тежка или скучна работа: да мият чинии, да чистят прах и да бършат пода, да ходят на пазар или да помагат за уроците на децата. Ако се наложи – да отидат да занесат някой важен документ или пък да ви закарат на работа. За всяко от тези действия на човек не са нужни кой знае какви усилия, но пък отнемат ценно време, а съчетаването на много от тези дейности в един-единствен робот би го направило наистина универсален. Но възможно ли е?

 

Според Ник Хоз, лектор в школата по компютърни науки в Бирмингам днес единствено в лабораториите можете да намерите роботи, които могат да решават няколко задачи паралелно. И дори те не могат да бъдат „шесторъкият Шива“ или Наполеон – защото в даден момент могат да се справят само с една задача, а след това да преминат на следващата. На всичко отгоре те самостоятелно не могат да избират коя задача е по-важна от другата и изобщо не разбират какво трябва да се направи в дадена непредвидена ситуация.
За да се изчисти пода на къщата е нужен един алгоритъм (знаем и виждаме това при роботи като iRobot Roomba). За да отиде до магазина и да напазарува е нужен друг, за миене на чинии – трети. И всички те трябва да са записани в един и същ електронен мозък. Дотук добре. Но дори при най-малкото изменение на зададените в алгоритмите параметри (например ако продавача в магазина смени мястото на пакетите захар с друго), то задачата се превръща в неосъществима. Машината може да изпълнява само предварително зададени команди и не може да съобрази, че в магазина пак има същите продукти, но на различно място.

Едно от решенията на такива проблеми е създаването на нещо като социални мрежи за роботи, където те да качват и зареждат данните, получени в нови за тях ситуации, като останалите роботи могат да ги приемат и така да получават нови знания. Или просто да създадем истински ИИ.

 

Роботите имат ограничен ум

Не искаме да обиждаме нашите електронни приятели, но фантастичният ум, който писателите приписват на човешките копия е много ама много далеч от реалността. Преди десетина години, когато суперкомпютърът Deep Blue на IBM успя да победи тогавашният световен шампион по шах, много хора започнаха да мислят, че машините започват да превъзхождат по интелект хората. Суперкомпютрите и дори процесорите на мобилните телефони могат да изпълняват хиляди операции в секунда, което още повече подкрепя тази увереност. Но на практика… заблудата в случая е пълна и машините са много, много далеч от нивото на едно обикновено дете.

 

Умът на роботите е ограничен от т. нар. „проблем със значенията“. Това е колосален проблем, който стои пред роботиката (не само според Ник Хоз). Роботите не разбират какво значи „цвете“ или „небе“ или каквото друго се сетите. На всичко отгоре самите хора не знаят самото значение на обекта – те просто го виждат и разбират. Машината може да се обучи, че обект, който има 4 крака и плот отгоре се нарича маса, но смисълът на самата дума „маса“ за нея е непонятен. Затова когато той види някоя дизайнерска маса без крака и с раздвоен плот например, той в никакъв случай няма да разпознае, че това е маса. Докато хората лесно разбират това и дори се радват на креативната идея.

Хората създават огромни бази от информация в мозъците си, където „записват“ всички значения на думите. Но това решение също е частично, защото ако предметът за който говорите фигурира като дума там, то роботът също ще може да ви разбере. Но ако нямате конкретната дума за някой предмет? Затова съществува и друг подход – когато роботите се обучават на база на опита си. И все пак дори в този случай те изучават само значението на понятията с които са се сблъсквали лично.

Автор: hicomm.bg