Щом се разлистят крилата
цветни в размах пеперуден,
тихо трептят сетивата,
да се говори е трудно.
цветни в размах пеперуден,
тихо трептят сетивата,
да се говори е трудно.
Щастие изворно бликва,
пени се в тясно корито,
със светлината да свикнат
се опитват очите.
Сякаш ухае на рози,
не, на бръшлян, на кокиче,
никоя стара прогноза
този миг на предрича.
Сливат се сплетени звуци,
жици редят петолиние
и тананикат улуците,
леят капчици сини.
Нека не ни се свиди
за нас, както за други,
свойте безброй какавиди
да претворим в пеперуди.
автор: Мариела Русева
фотограф: Румен Русев