Попи очите есенни с листи пожълтели
и ги захвърли жални на земята,
а дланите на вятъра мигом ги помели,
ликуват с болката им от сланата.
Студът увива шала си, потропва по тротоара,
със мрака колко много си приличат …
Запитва го случайно за повече цигари,
дори не пуши, просто е самичък.
Сега мълчи, но скоро ще го заговори,
чадър да имаше да го разпери …
Аха устата своя понечи да отвори,
но думи духовити не намери.
Събра листата жълти, онези от земята,
попили жално на дъжда сълзите,
опита се отново да ги вземе вятъра,
но мракът бързо в пазвата си скри ги.
Спогледаха се простичко и пак не си говорят,
но стана им усмихнато познанството,
дори и без чадъра, който да разтворят,
листата шушнеха във пазвата за тайнство.
автор: Мариела Русева
фотограф: Любомир Маринов – bulo
Стана ясно, че военен камион на Сухопътни войски катастрофира на магистрала „Тракия” край Пазарджик. Инцидентът…
В петък ще започне промяна на времето. Облачността бързо ще се увеличи и към обяд…
в събота, на 30 ноември е Андреевден. Името на Св. Андрей често се среща в…
На 28.11.2024 г. В периода 8:00 ч. до 17:00 ч. Поради неотложни ремонтни дейности на…
Стана ясно, че общо 366 ученици с изявени дарби ще получат стипендии за насърчаване и…
В Окръжна прокуратура – Враца е постъпило уведомление от ОД на МВР гр. Враца за…
Leave a Comment