Попи очите есенни с листи пожълтели
и ги захвърли жални на земята,
а дланите на вятъра мигом ги помели,
ликуват с болката им от сланата.
Студът увива шала си, потропва по тротоара,
със мрака колко много си приличат …
Запитва го случайно за повече цигари,
дори не пуши, просто е самичък.
Сега мълчи, но скоро ще го заговори,
чадър да имаше да го разпери …
Аха устата своя понечи да отвори,
но думи духовити не намери.
Събра листата жълти, онези от земята,
попили жално на дъжда сълзите,
опита се отново да ги вземе вятъра,
но мракът бързо в пазвата си скри ги.
Спогледаха се простичко и пак не си говорят,
но стана им усмихнато познанството,
дори и без чадъра, който да разтворят,
листата шушнеха във пазвата за тайнство.
автор: Мариела Русева
фотограф: Любомир Маринов – bulo
В рамките на интензивна специализирана полицейска операция, насочена към повишаване на безопасността по пътищата и…
Очаквайте променливо време в събота, с развитие на купеста облачност и локални валежи, придружени с…
Днес, 10 май, православните християни отбелязват паметта на един от дванадесетте апостоли – свети апостол…
Скумрията е една от най-популярните риби в България, ценена заради вкуса и достъпната си цена.…
71-годишен мъж от Перник, който по-рано днес беше обявен за издирване по молба на негови…
ъсно снощи международното летище в Денвър стана арена на тревожен инцидент, при който пътнически самолет…
Leave a Comment