Чадърът е на 4000 г. Какво знаете за него?

Във всекидневието си никой не обръща кой знае какво внимание на чадъра, освен когато ни потрябва. Той просто си стои на закачалката или в чантата, за да ни спаси щом се наложи. Разбрахме, че не можем без него през последните месеци, когато доста често трябваше да прибягваме до помощта му при връхлетелите ни порои. Вестник „Монитор“ публикува историята на чадъра, която може би повечето от нас не знаят.

Може и да не сте се замисляли откъде идва името на чадъра, но отговорът е прост – от латинската дума umbra, която означава сянка. И досега думата за този необходим атрибут на английски е umbrella. А в миналото и в България той е бил известен като омбрела.

Неговата история всъщност започва преди почти четири хиляди години, за което свидетелстват и древни скулптури и рисунки. На тях той винаги е отворен, краят му украсен, а на върха му има цвете.

Предназначението на чадърът в древността било да пази сянка на жреците в страни като Египет, Асирия, Гърция и Китай. Днес използваме чадъра предимно, за да се предпазим от дъжда и вече много рядко и от слънцето. В миналото е било точно обратното. Чадърът е може би най-древното средство срещу изгаряне. Първоначално го използвали в Азия и Африка, но не бил широко разпространен. Оттам скоро преминал и на Стария континент, където древните гърци го използвали като предпазно средство срещу палещите лъчи. В Рим и други антични държави той бил отличителен белег за лукс. Не големината му,а украсата издавала общественото положение.

Идеята за това хитро изобретение идва от природата. В своята зора чадърите били правени по подобие на короните на дърветата, които предлагат хлад в горещите дни. За първите чадъри са използвали големи бананови листа или пък шапки, поставени на пръчки.Смятало се, че чадърът, който се срещал в най-разнообразни форми,

играе ролята на небесен свод и затова обикновените смъртни нямали право да се крият от жегите.

По цял свят чадърът по това време бил признак на сила и богатство. Широко разпространение получил сред висшите касти. Привилегировани да ползват „слънчобрана“, освен жреците, били  и управниците. Те се криели под чадър, носен от робините им. В по-късни времена от барелефи се вижда, че се появяват парчета лен или коприна, приспособени така, че да предпазват изцяло владетеля от слънцето. Украсявали дългите им дръжки с палмови листа и шарени перца. Винаги обаче се стараели да ги правят повече функционални, отколкото модерни.В ранните религиозни култове чадърът е приеман за символ на боговете на плодородието и реколтата, смъртта и прераждането. Понякога с чадър, разперен над цялата земя, била сравнявана богинята-майка на Древен Египет Нут. Богът на подземното царство Озирис  като покровител на дъждовете също се свързва с този аксесоар. Също така има и легенди за Бог Вишну, според които при своето пето превъплъщение, той донесъл от ада чадъра на Варуна, който дава дъжд. Гърците и римляните имали подобни истории за Дионисий и Бакхус. Над главата на Бакхус било изобразявано средство за предпазване от слънцето, наречено скиадейон. Дъщерите на чужденците в Атина трябвало да държат чадъри над главите на девойки по време на великите фестивали на Панатенея. Горе долу от тогава и от шествиятао на статуята на Дионисий, над която винаги имало чадър, произхожда обичаят жените първи да го понесат. Много скоро елините започнали да носят чадъри над главите на всички статуи на Богове. Тогавашните чадъри били изработвани от кожа, така че да могат да се смъква и вдига в зависимост от желанието.

Китайците първи се сетили, че чадърът може да се използва с друго предназначение. Те се опитали да го направят водоустойчив като го покривали с восък или лак. През Средновековието, незнайно защо, чадърът загубил своята популярност, но това не продължило дълго.

Църквата помогнала за възхода му и за разпространението на чадъра в Европа.

Папа Александър III позволил на управителя на Венеция през 12-ти век да носи чадър против слънцето. В Италия през 16-ти век чадърът отново станал отличителен белег за духовенството. Два-три века по-късно малкото изискано чадърче станало неизменна част от външния вид на модерните жени, защото предпазвало нежните им лица от изгаряне, а белият цвят на кожата бил знак за благородство.По-късно, през 16-и век, успехът чадъра бил гарантиран от непостоянния английски климат. Тази негова употреба била популяризирана от кафенетата, където ги използвали, за да предпазват клиентите от дъжда. Главно дамите използвали чадъри, а господата, които се криели с тях, били обект на подигравки.В началото занаятчиите правели извити дръжки за чадъри от дърво или кости от кит и ги покривали с омаслено платно. Скоро аксесоарът станал популярен и сред силния пол. Първият мъж, който посмял да се появи с чадър бил пътешественикът и писател Джонас Хануей, живял от 1712 до 1786 г. Всеки голям град помни първия мъж, набрал кураж да носи тази дамски за времето си вещ. В Глазгоу хирургът Джон Джеймсън донесъл чадър от едно свое пътуване до Париж. Това бил първият чадър в града и затова предизвикал огромен интерес сред хората. В Единбург новаторът се казвал Спенс и пак бил лекар. Наполеон Бонапарт през 1797 г.  унищожил Венецианската република, но френските жени вече били популяризирали употребата на чадъра през миналия век и до следващия той бил познат в цяла Европа. По правило чадърите на господата били черни. През 1830 г. в английската столица отваря врати първият в света  магазин за чадъри. Нарекли го „Джеймс Смит и синове“. Не след дълго била изобретена и металната дръжка от Самуел Фокс през 1852 г. Той разбрал, че металната дръжка е по-надеждна. Около век по-късно било направено следващото подобрение в конструкцията на чадъра – изработени били компактни сгъваеми чадъри. Големи противници на масовата употреба на чадъра в миналото били кочияшите. Винаги, когато валяло, те имали повече работа, а с появата на чадъра това се променило. Броят на пътниците им стремително намалявал. Ето защо те не можели да приемат фактът, че пешеходците, освен файтона, вече имали и друга възможност да останат сухи.

До днес обаче чадърите в Африка остават белег за висок обществен статус.

В Европа обаче те са неизменна част от ежедневието на всички. Можем да ги видим навсякъде около нас – на плажа, в планината, на улицата и къде ли още не. Основните им функции и до ден днешен си остават същите като при тяхната появат. Подобно на дрехите, обувките и други модни аксесоари, те се различават по своя дизайн, размер, материал, изработка и най-вече цена. В миналото е имало такива, които са предназначени само за мъже, и други – специално за жени. Днес съществуват и универсални чадъри. Освен това на път е да изчезне разликата в цветовете. Вече не е задължително мъжките да са непременно черни. На мода преди няколко години дойдоха по-големите чадъри, направени от прозрачен материал. На пазара обаче могат да бъдат намерени най-разнообразни форми и цветове.