Добро утро с Нова Варна на 03.12.2014 (видео)

Днес над страната ще се задържи облачно време и на много места ще вали дъжд. По-интензивни и на повече места ще са валежите в централните и източни райони на Южна България. В северозападните райони дъждът ще се примесва със сняг, до обяд на места там ще се образуват и поледици. Ще духа слаб до умерен, в Източна България временно и силен изток-североизточен вятър. Минималните температури ще са от минус 2° в северозападните, до 8-9° в крайните югозападни и югоизточни райони. Без съществен дневен ход на температурите и максималните ще са с 2-3° по-високи. Атмосферното налягане ще се повишава и ще стане по-високо от средното за месеца.

Над Черноморието ще бъде облачно, ветровито и ще вали дъжд. По-значителни количества на валежа ще има по южното крайбрежие. Вятърът ще е умерен и силен от изток.

Максималните температури ще са от 8° до 10°. Вълнението на морето ще е 4-5 бала. Температурата на морската вода е около 8°.

1557 г. — В Единбург (Шотландия) е подписана Конгрегация на Бог, с което се узаконява Реформацията и създаването на презвитарианска църква.

1586 г. — В Англия са пренесени от Колумбия картофите като земеделска култура.

1621 г. — Галилео Галилей изобретява телескопа.

1775 г. — За първи път е издигнат американския флаг.

1810 г. — Англия завоюва от Франция остров Мавриций.

1818 г. — Илинойс става 21 щат на САЩ

1828 г. — Осъществено е обединението на Прусия и за столица на унията е определен Кьонигсберг (дн. Калининград).

1866 г. — Петко Славейков основава вестник Македония в Цариград.

1891 г. — Народното събрание приема закон за армията, който полага основите на модерната Българска армия.

1910 г. — Жорж Клод демонстрира създадената от него неонова лампа на изложение в Париж.

1912 г. — Балканската война приключва с подписването на примирие между Османската империя, от една страна, и България, Гърция, Черна гора и Сърбия (Балканският съюз). Тази война трае 2 месеца.

1917 г. — Открит е Квебекският мост — най-дългият за своето време мост в света.

1938 г. — В Германия е приет закон за национализация на собствеността на евреите.

1951 г. — В Турция е въведено смъртно наказание за комунистическа дейност.

1955 г. — ООН приема решение за създаване на Международна агенция за атомна енергетика.

1959 г. — Първият в света атомен ледоразбивач Ленин е пуснат на вода в корабостроителницата в Ленинград (СССР).

1960 г. — Министерският съвет създава външнотърговското предприятие Тексим за търговия със специални стоки, в т.ч. с оръжие.

1966 г. — Край Кремълската стена са погребани останки на незнаен войн и е създаден известния Гроб на незнания войн.

1967 г. — Кристиан Барнард осъществява в Кейп Таун, ЮАР първата трансплантация на сърце на 53-годишният Луис Уашкански — пациентът умира 18 дни по-късно от двустранна бронхопневмония.

1971 г. — Избухва войната между Индия и Пакистан.

1973 г. — Космическият кораб Пионер 10 изпраща към Земята първите близки снимки от Юпитер.

1984 г. — При тежка производствена катастрофа в индийския град Бхопал загиват около 2500 души, около 100 хиляди души са с увредено здраве от натравяне, евакуирани са над 200 хиляди души.

1986 г. — Американският президент Роналд Рейгън обнародва първия бюджет на САЩ превишаващ един трилион долара.

1989 г. — завършва срещата край Малта, белязала края на студената война.

1997 г. — В град Отава, Канада, представители на 121 страни подписват договор, забраняващ поставянето на противопехотни мини. САЩ, Китайската народна република и Русия не подписват договора.

1999 г. — НАСА загубва радиовръзка с марсианския полярен самоход Марс Полар Лендър минути преди той да навлезе в атмосферата на Марс.

Родени

1368 г. — Шарл VI, крал на Франция († 1422 г.)

1447 г. — Баязид II, султан на Османската империя († 1512 г.)

1596 г. — Николо Амати, италиански майстор на цигулки († 1684 г.)

1684 г. — Лудвиг Холберг, норвежки писател († 1754 г.)

1800 г. — Франце Прешерн, словенски поет († 1849 г.)

1823 г. — Станислав Доспевски, български художник († 1878 г.)

1830 г. — Фредерик Лейтън, английски художник († 1896 г.)

1857 г. — Джоузеф Конрад, английски писател († 1924 г.)

1869 г. — Слободан Йованович, сръбски политик († 1958 г.)

1883 г. — Антон Веберн, австрийски композитор († 1945 г.)

1886 г. — Мане Сигбан, шведски физик, Нобелов лауреат († 1978 г.)

1889 г. — Стоян Загорчинов, български писател († 1969 г.)

1895 г. — Ана Фройд, австрийски психоаналитик († 1982 г.)

1897 г. — Иван Георгиев, български агроном († 1959 г.)

1899 г. — Хаято Икеда, министър-председател на Япония († 1965 г.)

1900 г. — Ричард Кун, австрийски биохимик, Нобелов лауреат през 1938 г. († 1967 г.)

1902 г. — Кирил Мирчев, български езиковед († 1975 г.)

1908 г. — Ханес Алфвен, шведски физик, Нобелов лауреат († 1995 г.)

1909 г. — Владимир Аврамов, български цигулар († 2007 г.)

1911 г. — Нино Рота, италиански композитор († 1979 г.)

1922 г. — Свен Нюквист, шведски кинооператор († 2006 г.)

1925 г. — Ким Те Чжун, президент на Южна Корея, Нобелов лауреат († 2009 г.)

1926 г. — Кирил Янев, български актьор

1930 г. — Жан-Люк Годар, френски режисьор

1933 г. — Иван Сакарев, български политик

1934 г. — Абимаел Гусман, перуански комунист

1945 г. — Божидар Димитров, български историк

1948 г. — Ози Озбърн, английски певец

1949 г. — Милка Стоянова, българска поетеса

1955 г. — Алберто Тарантини, аржентински футболист

1960 г. — Дарил Хана, американска актриса

1960 г. — Джулиан Мур, американска актриса

1965 г. — Катарина Вит, германска фигуристка

1971 г. — Мартин Стоев, български волейболист

1972 г. — Малин Орачев, български футболист

1974 г. — Албена Денкова, българска състезателка по фигурно пързаляне

1977 г. — Адам Малиш, полски състезател по ски скокове

1981 г. — Давид Вия, испански футболист

1984 г. — Авраам Пападопулос, гръцки футболист

1985 г. — Ласло Чех, унгарски плувец