С времето във вечна надпревара
и аха за малко да го мине,
даже не усеща как оставя
дан – отплата свидните години.
Грива от увереност развява,
вятърът я сплита и разплита,
без остатък себе си раздава,
прах кънти след тежките копита.
А светът върти се, не престава,
броеницата си дни и нощи ниже.
С пръхнеща наивност проумява –
и без него всичко ще се движи.
Ако спре така да галопира
с времето във вечна надпревара,
той, животът себе си намира
с обич, към което му остава.