Непораснало момиче босо тича
във въображаем летен ден,
най – жълтата си рокля то облича
и е с най – тъмния си тен.
От помислите тъжни се отрича,
на битовите грижи не е в плен,
на себе си май малко не прилича,
дори светът е сякаш променен.
В албумите със спомени наднича
и бризът морски духна несмутен,
а същото момиче босо тича
в отминал пред време летен ден.
Там сладолед по устните се стича
и плажът мърда жив, неподреден,
момичето и днес си го обича,
макар дъждовен, влажен и студен.
То плетената топлина облича,
тупти сърцето в ритъм променен
и пак по пясъка ще се затича
със бриз в косите, с обич приютен.
автор: Мариела Русева
фотограф: Любомир Маринов – bulo