Колкото и да се заравяме надълбоко в митологиите на всички народи по света, надали ще открием някой приказен персонаж, който да е толкова популярен и известен, колкото дракона. Лесно го намираме още в древните религиозни текстове на Йов и Исая, както и в “Илиадата” на Омир, където огромното огнедишащо чудовище е било гравирано върху меча и ризницата на цар Агамемнон. Драконите се радват на изключителна популярност, както в средновековните европейски митове, така и още в най-древните китайски, южноамерикански и месопотамски легенди. Точно заради огромната известност, на която драконите се радват и до ден днешен, сме решили да ви запознаем с основните моменти в различните легенди за тези мистични същества.
Общи характеристики
Произходът на думата дракон идва от древногръцки и буквално означава “змия с огромни размери”. Въпреки че има някои нюанси между преданията на различните народи, най-често драконите имат много сходни характеристики. На първо място задължително трябва да поставим тяхната способност да бълват огън или отрова, това, че се излюпват от яйца и че най-често кожата им е слузеста като на змия. Драконите имат огромни жълти или червени очи.
Най-известните легенди
1. Европейският дракон
Спокойно можем да твърдим, че в Западна Европа най-популярните митични създания са именно драконите. Те са огромни, движещи се на четири крака, издишат огън, имат огромна змиеподобна опашка и могат да летят. В Западна Европа на драконите се приписват различни по сила магически способности, те са свързани с вселенската мъдрост и с вечния живот, а в някои легенди дори им се приписва способността да общуват с човешка реч. Драконите са част и от може би най-популярната средновековна легенда – тази за крал Артур. Тяхната популярност в западната култура и до ден днешен не е намаляла, което се доказва и от много филми, в които драконите са основни действащи лица. Безспорен шедьовър в това отношение е филмът на големия немски режисьор Волфганг Петерсен от 1984 г. “Приказка без край”, както и по-новият “Огнено царство” от 2002 г. с кинозвезди от ранга на Крисчън Бейл и Матю Макконъхи.
2. Свети Георги и драконът
Легендата за християнския мъченик св. Георги е сред най-популярните в цял свят. Един от най-почитаните от православната църква светци (който е и един от 40-те мъченици за Христовата вяра) е обезсмъртен на много икони и статуи в момента, в който пробожда смъртоносно дракон. Според популярната легенда драконът си направил гнездо в езерцето край град Силен (най-вероятно става дума за гр. Сирен в Либия), като по този начин ограничавал на местните жители достъпа до водоизточника. В замяна на вода драконът всеки ден получавал като жертва по една овца, а впоследствие и по един човек. След като жребият определил, че като поредна жертва на създанието трябвало да бъде дадена принцесата на града, старият владетел паднал на колене и започнал да моли дракона за милост, но безрезултатно. Тогава отнякъде се появил свети Георги, който, предпазвайки се с Божия кръст, победил дракона, а в знак на благодарност владетелят на Силен покръстил цялото население в християнската вяра. Към ден днешен свети Георги е сред най-почитаните покровители на населението на много държави, сред които Белгия, Бразилия, България, Англия, Грузия, Гърция, Италия, Ливан, Малта, Испания, Португалия и САЩ.
3. Змей горянин
В славянската митология драконите си имат свои собствени странности. Освен че носят различно име – змей или ламя (България и Русия), змий (Украйна), змай (бивша Югославия) и жмий (Полша), за разлика от западноевропейските си събратя, местните дракони най-често имат по три глави. Те също могат да летят и задължително бълват огън. Тук те по-скоро са лоши и правят злини на хората, отколкото да са символ на мъдрост и дълголетие.
4. Далекоизточните дракони
Далекоизточните дракони са доста по-различни и не по-малко популярни от европейските си събратя. Китайският дракон (в това число включваме и японският) прилича на змия, няма крила или крака и най-често е символ както на доброто, така и на мъжкото начало (Ян). В митологията на Китай драконът е един от най-сложните образи. Според редица изследователи той съчетава в себе си качествата на девет различни животни: рогата на елен, главата на камила, очите на демона, врата на змията, корема на костенурка, ноктите на орела, лапите на тигър, ушите на крава и люспите на шаран. Освен това китайският дракон е оприличаван много често на други митични същества като химера и мантикора.
В Китай и Япония драконите са били възприемани за повелители на различните природни стихии като вятър, вода и огън.
Легендите разказват и за четиримата Дракони-Крале, божествените владетели на четирите морета, които са изобразявали посоките на света. Според митовете освен като дракони тези четири божества можели да приемат и човешки и животински форми. Живеели в кристални дворци, откъдето управлявали както моретата, така и облаците и дъждовете и когато били ядосани, често наказвали хората с наводнения.
Научните спекулации
Според учените популярността на драконите в толкова много предания на почти всички народи по света се дължи на заложения още от древността страх на човека като цяло към змии, диви животни, грабливи птици и по-конкретно към зъби, нокти, огън и отрова.
Не малко учени вярват, че зад образа на драконите се крие съществувало преди векове създание, подобно на динозаврите. Научните експерименти пък са доказали, че е напълно възможно в природата да съществува създание, при което биохимическите процеси да протичат по такъв начин, че то да издиша огнени струи. Категорични доказателство за потвърждаване на тази теория, чиито поддръжници са огромна част от криптозоолозите, обаче все още обаче не са намерени.
(novinar.bg)