Благородното си дело той започнал през 2007 г., когато излязъл в пенсия. Искал да поработи още като пазач, но имал болежки в тазобедрената става. Нямал пари да си сложи изкуствена. Затова си останал у дома, но пенсионерският живот не му легнал на сърце. „Не пуша, ракийка пийвам рядко – по 20 грама и непременно със салата. Живея сам – синът ми Илия и семейството му са в руския град Орел, а жената Станислава почина отдавна. Не мога да стоя по цял ден пред телевизора, пък съм майстор. Затова реших да стегна района“, разяснява бай Илия, докато показва инструментите си, скътани в килерче до входа на блока. Всичките си ги е донесъл навремето от СССР, където от 1976 до 1991 г. се трудил на различни строителни обекти. Там срещнал съпругата си. Синът му също е руски гражданин. Бай Илия гордо показва снимки на Илия-младши и внучето Кирил, скътани в джоба на работната му престилка. „Те са най-голямата ми ценност. Втората са тези сечива тук. Стари са, но са качествени. Грижа се много за тях, защото един истински майстор винаги трябва да е с наточен инструмент“, пояснява бай Илия.
Най-ценна за работата му е руската тяпка, наричана у нас каластирка. С нея бай Илия стриктно изравнява терена, преди да постави поредната порция плочки. Материал намира където свари – търси по строителните сметища, носят му от районното кметство „Младост“, а сега получава плочи „втора употреба“ и от центъра, където старата настилка се сменя с клинкер. Макар и разнотипни, пътеките на Илия са идеално подравнени и няма риск по тях човек да се спъне. Майсторът е облагородил и две градинки между блоковете – направил импровизирани рампи за детски и инвалидни колички и циментирал пейките и кошчетата за боклук, за да не ги разхвърлят вандали. Струпал стотина плочки, които тепърва ще подрежда. За всеки свой план първо взема одобрение от кметството, защото е убеден, че всичко трябва да се върши по закон. Не спира да работи, дори когато навън ръми студен дъждец.
„Аз съм спортист, макар и вече само по дух“, шегува се възрастният мъж. И разказва, че цял живот бил запален колоездач. Редовно пътувал от Варна до родното си с. Буховци, Търговищко, с колело. „Като бях по-млад, със стария си велосипед „Украйна“ стигах за 6 часа. После си купих модерен, с 24 скорости, но годинките си казаха думата – последният път преди 2 години преодолях разстоянието за 9 часа и се отказах“, спомня си майсторът, докато гордо показва най-дългата си пътека от цели 120 метра.
„Златен е Илия! По цял ден нещо гради. Вече не газим в кал. И тази поляна пред блоковете, дето беше обрасла с храсти, я разчисти – да могат хората да минават оттам и да си разхождат кучетата“, една през друга обясняват две комшийки. „Илия е един път човек. Всичко хубаво прави“, додава съседът Кольо. „Доволни са, но никой не помага. Аз не търся помощници, но и предложения липсват. Някои дори се оплакват, че с пътеките съм завземал зеленината. Пък други, виж, съсипват труда ми“, сочи бай Илия паркиран върху тротоара „Фолксваген“.
Въпреки че остарява и работи сам самъчик, пенсионерът е решил да разкрасява района, докато краката го държат. От районното кметство умуват каква награда да му дадат. Миналата година го изненадали със социален пакет – по кило ориз, захар, леща и две кила сол. „Аз от помощи нужда нямам, пенсията ми от 390 лв. ми стига. Да дават редовно плочки и цимент, ще съм доволен“, казва бай Илия. Преди месец на работата му се нарадвал и кметът на Варна Иван Портних. След ядовете с калпаво поставените павета в центъра градоначалникът бил възхитен от изрядните пътеки на бай Илия. „Аз пък му обещах да го поканя на гости напролет пред блока – да открием заедно разширената цветна градинка“, зарича се майсторът. (вестник „Труд“)