СРЕЩА
В тълпата виждаш очи,
непознато поглеждат,
шумът сякаш мълчи,
света пренарежда.
Ръце, усмивки и вятър
декори измислят,
в безсценариен театър
очите орисват.
И не понеже изглеждат
сини тогава,
а носят тъга и надежда
в едно с незабрава.
Някак бездънно дълбаят,
ала без въпроси,
всяко „защо” се знае
илюзии носи.
И всичко идва и свършва
в безвремие кратко,
очи от тълпата избърсваш,
но връщаш стократно.
автор: Мариела Русева
вдъхновено от Динг