Дамян Дамянов
Разположен в ничията земя, между Китай и Хонгконг, Коулун е най-населеното място в света…
В северната част на Хонконг се e намирало едно от най-гъсто населените места в света. От 50-те години на 20-и век до 1994 г. над 33 000 души живеят и работят в Коулун, Оградения град – масивен комплекс от 300 свързани сгради, които оформят блок-град.
Намиращ се между Китай и управлявания от Великобритания Хонконг, градът е дом на беззаконие. Има славата на място, където свободно се консумира опуим, вихри се организирана престъпност. Друга „забележителност” са множеството зъболекарски кабинети.
Коулун е основан като селце в началото на 20-и век. След втората световна война в Хонконг масово прииждат имигранти от Китай. Къщите не достигат и предприемачите в Коулун започват да строят високи сгради, за да отговорят на търсенето.
Над 33 000 души живеят в града, разположен на 6,4 акра. Той се счита за най-гъсто населеното място на земята.
Въпреки че се намирал в границите на Хонконг, градът се водел под юрисдикцията на Китай като военна база. Това обаче го прави ничия земя и място за разцвет на престъпност. Градът се развива отсамо себе си, според нуждите на живущите.
Единственото валидно правило, заради близостта на летището, е височината на сградите. Те са до 13-14 етажа, за да не пречат на самолетите.
Ограденият град се контролира от китайската мафия – Триадите, между 50-те и 70-те години, и е рай за проституцията, хазарта и дрогата. Джирард започва снимките си през 1987 г., когато мафията вече не властва там, но все пак лошата репутация на града се е запазила.
Улиците са толкова тесни, че за да върви по тях, човек трябва да се прилепи плътно до сградите. Мрежа от пасажи на между по-високите етажи също позволява да се стигне от точка до точка, без да се слиза на земята.
Градът изглежда зловещо, заради многото опасващите го тръби, кабели и открити канали покрай сградите. Ниските етажи на блоковете са горещи, влжни и задушливи.
Въпреки намаляването на престъпността, нито британците, нито китайците имали намерение да толерират съществуването на града в подобна форма. През 1987 г. двете правителства се споразумяват да го разрушат. В следващите 5 години всички 33 000 жители са изгонени, а разрушаването започва през 1993 г. Хората получават парична компенсация, за да потърсят друг дом.
