ЗЕЛЕНО, ВЛЮБЕНО КОПЧЕ НАД РОЗОВО МОРЕ
Защото бе зелено ли, така се влюби
в розово море от странен сън,
а беше копче като всички други
от жилетка дълга за навън.
И там крепеше се, аха да скочи,
люлее на конеца си глава,
току вратлето си нанякъде проточи,
току от страх се гуши след това
и се унася, почва да сънува
все ширнало се, розово море,
засилва се да скочи и да плува,
не се вълнува точно накъде.
И тъкмо да понечи да се гмурне,
конецът го люлее над света,
жилетката неволно се разгърна
и копчето безгрижно полетя.
Погледна я да се отдалечава –
от прежда розова и сребърно ламе́
и сякаш нещо го озадачава –
сънувало е нея за море …
автор: Мариела Русева
фотограф: Любомир Маринов – bulo