ПОЕЗИЯ – МАРИЕЛА РУСЕВА

НЕПОМЪДРЯВАНЕ

Годините отнасят невежите постъпки,

неволните импулси, чудатите въпроси,

от свян порозовели непонятни тръпки

и стъпки върху камъчета от нозете боси.

 

Отнасят два – три реда на късче от хартия,

хербарий подарени слова наместо рози,

от устни отпечатък, понечили да пият,

на глътки, но големи, невидима угроза.

 

Накрая ни остават косите посивели

и две – три перушини във въздуха се носят,

но пак се колебаем, а уж сме все по – смели

и отговори имаме на всичките въпроси.

 

Чертаем предварително развоя на постъпките,

неволните импулси зовем патологични,

гримираме дебело да не познаем тръпките,

науж сме очаровани колко са различни.

 

А глупавите грешки, уви, не намаляват.

Какво тогава мъдрост е? Дали не е измама?

Крилата на годините в умора натежават,

един живот не стига, а отначало няма…