Как е възникнала легенда за мартеницата

На първи март отбелязваме една от най-хубавите български традиции- закичваме се с мартеници. Никой друг народ по света няма подобен обичай. Традиционната мартеница се изработва от бял и червен конец. С годините все повече търговци промениха виждането за този символ и на пазара се появиха най-различни разновидности.

Баба Марта бързала,
мартенички вързала,
на момиче и кокиче,
на момче и на дръвче!
Аз пък ще вържа на теб,
с пожелание за късмет!

От къде обаче се е появила мартеницата. Ето едни от най-известните легенди, която трябва да знае всеки българин:

Червено-белите украшения идват от времето на хан Аспарух. Едно от преданията е, че той получил дар от сестра си под формата на китка, привързана към крака на лястовица с бял конец. Червената багра била от кръвта на птицата, чийто крак бил наранен от конеца. Птичката пристигнала при хан Аспарух точно на 1 март, откъдето води началото си и традицията на този ден всички българи да си даряват червено-бели мартеници за здраве, щастие и сполука.

Друга легенда разказва, че владетелят на прабългарите, хан Кубрат, повикал петте си сина и им завещал да не се разделят и да бъдат винаги заедно. Да бъдат силни и да не могат врагове да ги нападат и поробят.

След време хазарите нападнали прабългарите и пленили дъщерята на Кубрат – Хуба. Предводителят на хуните предложил на братята й да го признаят за техен владетелтогана, да освободи сестра им и да им остави земите. Канските синове били поставени пред трудно изпитание.

Най-големият син, Баян, признал хазарското владичество и останал при пленената си сестра. Другите тръгнали да търсят свободна земя за своите племена. Единият се отправил на север, а другите – Аспарух, Кубер и Алцек, потеглили на юг.

Преди да се разделят, братята тайно се уговорили с Хуба и Баян да останат при хан Ашина, докато намерят свободна земя. Уговорили се Аспарух да им изпрати птица, вързана със златна нишка на крачето, която ще бъде знак , за да избягат. Братята потеглили и оставили пленената девойка и Баян в ръцете на злия Ашина.

След време при Хуба долетял гълъб със златен конец на крачето. Както се били разбрали, Хуба и Баян избягали от лошия хан и достигнали водите на Дунав. Не знаели какво да направят. Само птицата можела да им покаже пътя, а те не знаели как да преминат на другия бряг. Баян взел бял конец, който Хуба вързала на крачето на гълъба. Пуснали птицата да полети, но в този момент се появили преследвачи от хунското племе, които започнали да ги обстрелват. Баян бил ранен от стрела и началото на конеца, който държал, почервенял от кръвта му. В този момент на другия бряг на реката се появил Аспарух с неговите войници. Хуните, като го видели и побягнали.

Аспарух помогнал на Хуба и Баян да минат реката. Взел конеца от Баян и завързал белия му край с червения. Закичил всеки един от своите войни с късче от този свещен конец. След това застанал пред войската и признал, че той и неговите братя не са се вслушали в съвета на баща си и така са заплатили с кръвта си своето разединение. Заръчал червено-белият конец никога да не се разкъсва, защото тази окървавена нишка завинаги ще свързва българите.

Мартениците пазят къщата от злини, а хората от болежки, уроки. Те предвещават дълъг живот, здраве и сила.

Първите мартеници, предназначени за окичване на хората и добитъка, са били само усукан червен и бял конец, без прибавки към него. В по-късни времена, в някои области в страната, на конците вързвали златна или сребърна паричка, или синьо манисто. Белият цвят символизира дълъг живот, червеният – здраве и сила.

Мартеницата е символ на мир и любов, на здраве и щастие. В белият цвят е втъкана чистотата и искреността на отношенията, а червеният – топлотата, на приятелството и взаимната обич Невестите носят мартениците отдясно, момите – отляво. Ергените ги носят с разчепкани краища, а зрелите мъже – изрязани до възела, за да не се развяват по седенките.

В някои краища на страната наричат седмицата, започваща от 1 март, броените дни – по тях гадаят какво ще бъде времето през годината. В народните вярвания Баба Марта е олицетворение на месец Март и на пролетта. Според преданията тя е сестра на Голям и Малък Сечко /Януари и Февруари/ и винаги е люта, защото двамата й братя всяка година изпиват виното и не я оставят дори да го опита. От тук идва и поверието, че Баба Марта трябва да се умилостиви, защото настроението й оказва силно влияние върху времето. Когато е засмяна времето е слънчево и топло, но ядоса ли се, задухва силен вятър и облаци закриват Слънцето. Широко разпространен е и друг обичай – Избиране на ден: всеки си намисля определен ден до 22 март и по него познава каква ще му е годината – ако денят е слънчев, ще е успешна; ако вали и времето е лошо – ще има трудности. Или я сложете под голям камък и след девет дни проверете под него какви животинки са се събрали. Колкото са повече толкова придобивки ще получите през годината. Други я хвърлят в реката, та всичко лошо да изтече и да им върви по вода.

Трябва да свалим мартеничката си, ако видим цъфнало дръвче, щъркел или лястовичка. Може да я вържем на цъфнала овошка или да я затиснем под камък.
Копирано от standartnews.com