Скален манастир „Св. Димитрий Басарбовски“ се намира в долината на река Русенски Лом, близо до с. Басарбово, на 10 км от гр. Русе. Той е единственият действащ скален манастир в България.
Най-ранните исторически сведения за съществуването на манастира датират от XV век в турски документи за Никополския санджак, където той е отбелязан като „манастир Бесараба“. Същевременно манастирът е отбелязан като „тимар на великия войвода“- Иванко Бесараб, тъст на цар Иван Александър, баща на неговата първа съпруга Теодора, вероятно отстъпен му от турския султан. А според житията преподобният Димитър Бесарбовски, наречен още Св. Димитър Нови, е живял през XVII век в близкото село Бесарбово. Пословично било неговото отношение към живите същества- пример е обетът му да ходи бос с единия крак, с който е стъпкал по невнимание малки пиленца. Житието разказва, че Димитър тръгнал по р. Лом и намерил пещера с манастир. Там той продължил своя отшелнически живот в скалите. Димитър Бесарбовски живял до края на живота си на това място. Когато остарял и изнемощял, за да не се изкачва високо по скалите, построил колиба близо до реката, а в съседство до нея – кладенец, който считали след това за лековит и чудотворен. Мощите на Св. Димитър Бесарбовски сега се намират в Патриаршеската черква „Св. Св. Константин и Елена“ на хълма „Дялул Патриашией“ в Букурещ. Те са пренесени там през 1774 г. по време на първата Руско-турска война. Мощите са високо почитани от населението на цяла Румъния, като светецът се възприема като неин небесен покровител. Неспирна е върволицата от хора, изкачващи няколкото стъпала в храма, които водят до мощите на светеца- посетителите се кланят се и молят. Паметта на Св. Димитър Бесарбовски сега се чества на 26 октомври особено тържествено и в Букурещ, и в Бесарбово.
В подножието на скалите на манастира се намират две стаи и пещерата трапезария, построени през 1956 г. Оттам по 48 стъпала се стига до скална площадка, където се намира нишата, в която според преданието е спял св. Димитрий. Вдясно от нея е скалната църква с дърворезбован иконостас, изработен през 1941 г., а до него се намира голямата икона на светеца, изобразен в цял ръст.
По друго каменно стълбище се стига до естествена пещера, в която е погребан монах Хрисант – човекът, който възродил манастира и го върнал към живот през 1937 г. Пещерата изпълнява ролята на костница, в която е подредена и музейна експозиция.
По долината на река Русенски Лом, можете да си направите хубава разходка и страхотни снимки!