Юнкер и Меркел са в скрита война за последната дума в Брюксел, твърди „Шпигел“

Жан-Клод Юнкер е един от европейските лидери, които несъмнено разбират значението на политическите символи. Една от привилегиите на председателя на Европейската комисия например е изборът му на говорител – личност, която е негов близък довереник и може да гарантира на лидера, че обществеността ще го вижда в най-добра светлина.

Изборът на Юнкер обаче беше 52-годишният адвокат от Солун Маргаритис Шинас, който до ноември 2014 г., когато новата еврокомисия встъпи в длъжност, не беше забележим с нищо измежду останалите хиляди европейски бюрократи в Брюксел. До днес Шинас е изненадан от неочакваното си повишение. За Юнкер обаче този жест не е случайност. Той беше символ на убеждението му, че често охулваната Гърция е неизменна част от Европейския съюз.

Решението на Юнкер е изключително далновидно, ако се вземе предвид ситуацията днес – реториката за излизането на Гърция от еврозоната е отново на преден план.
Премиерът Алексис Ципрас е заклещен между предизборните си обещания за прекратяване на икономическите съкращения и бързо изпразващата се хазна на страната му. През последните седмици Европейската централна банка (ЕЦБ) за пореден път затегна кранчето за Атина и банките ѝ получават все по-малко ликвидност.
В тази ситуация именно Юнкер, който наскоро отново изключи всяка възможност за излизане на Гърция от еврозоната, е последната надежда на Ципрас.

Гръцката криза еволюира от игра на покер със залог, възлизащ на милиарди, във въпрос на това кой всъщност има последната дума в Брюксел. Председателят на Комисията не е единственият ръководител на преговорите с Гърция. Еврогрупата, управлявана от холандския финансов министър Йерун Дейселблум също играе важна роля. Не на последно място, германският канцлер Ангела Меркел също има решаваща роля. Германия е най-мащабният кредитор на Гърция, като заемът на Берлин към Атина възлиза на 63 милиарда евро.
Със сигурност Ангела Меркел също не би искала Гърция да напусне общата валута. Тя е наясно с хаоса, който ще настъпи при този сценарий. А от практическа перспектива, това би означавало Германия да отпише милиардите, които е заела на Атина.

Меркел обаче смята, че категоричните обещания, дадени на Атина от Юнкер, подкопават натиска върху гръцкото правителство да действа разумно. Как е възможно да се поддържа твърд тон от страна на кредиторите по време на преговорите, когато Комисията изключва прилагането на най-сериозната санкция? В Берлин обаче подозират, че с тази стратегия Юнкер цели да защити собствената си репутация – ако Гърция насила бъде извадена от еврозоната, вината очевидно ще бъде на Меркел, а не негова.
Въпреки че на пръв поглед сякаш всичко зависи от ръководителя на ЕЦБ Марио Драги, гръцката развръзка е в ръцете именно на Меркел и Юнкер. Драги със сигурност няма да бъде този, който ще извади Атина от валутния съюз. Самият той преди месеци заяви, че решението трябва да бъде взето от политиците, а не от банкер.
Освен това много от експертите в ЕЦБ са наясно, че помагайки на Атина, те действат на ръба на закона. Французинът Беноа Кьоре, член на борда на банката, отправи предупреждение преди няколко дни, че ЕЦБ няма право да финансира гръцкото правителство.

Това отново оставя топката в ръцете на европейските политици. Какво следва ще зависи основно от развитието на конфликта между Юнкер и лидерите на държавите членки, начело с канцлера Меркел.
Конфликтът между Брюксел и Берлин има огромно значение. Юнкер е заел позицията, която европейските християндемократи поддържат от десетилетия насам: ЕС е избавлението от всички ужаси на войните, които разрушиха Европа в началото на 20-и век, а спасението на континента зависи по-дълбоката интеграция.
Въпреки че Меркел също е християндемократ, за нея Европа не е въпрос на мир и война, а на евро и евроцентове. По време на дълговата криза канцлерът се възползва от възможността да намали влиянието на ЕК и да върне някои правомощия на държавите членки. Юнкер, от своя страна, встъпи в длъжност с желанието да увеличи политическата власт на Комисията и изпълнява успешно целта си до момента.
Меркел обаче има сериозен брой съюзници. Търпението на финансовите министри от еврозоната към гръцкия им колега Янис Варуфакис постепенно се изчерпва. Дори Италия и Франция, които обичайно са съпричастни към Атина, не изгарят от желание да я подкрепят при настоящото положение. Суетата на Варуфакис дори доведе до недвусмислени коментари от страна на финландския финансов министър Анти Рине: „Посъветвахме гръцкия финансов министър да спре да дава интервюта и да се захване за работа.“
Държавите членки, които осигуриха финансовата подкрепа за Гърция, не искат еврокомисията да се разпорежда със съдбата на парите на данъкоплатците им.
Победата над Юнкер обаче няма да бъде лесна – той е първият председател на Европейската комисия, който проведе публична предизборна кампания като кандидат на партията си. Това му дава право да има претенции за демократична легитимност. Бившият люксембургски премиер също така се радва да подкрепата на мнозинството в Европейския парламент и има на своя страна председателя на ЕП, социалдемократа Мартин Шулц, който също се стреми да предотврати излизането на Гърция от еврозоната на всяка цена./dnevnik.bg