Традициите на Велики четвъртък!

Според православния календар днес е Велики четвъртък – четвъpият ден от Страстната седмица – последната от живота на Исус Христос.

През нея той изкупва човешките грехове чрез жертва – в страдание, болка и любов. Всеки ден от тази седмица, според Църквата, е Велик

Велики четвъртък е свързан с Тайната вечеря,

когато е установено тайнственото причастие. След вечеря Христос взел хляб, благословил го, разчупил го, раздал на учениците си и казал: „Вземете, яжте, това е моето тяло!“

После вдигнал чашата и казал: „Пийте от нея всички. Това е моята кръв на Новия завет, която за вас и за мнозина се пролива за прощение на греховете“.

След причастието Христос признал пред своите ученици, че ще бъде предаден.

Великденските яйца се боядисват на Велики четвъртък или през Велика събота преди празника.

Първото яйце трябва да се боядиса в червено.

С него се прави кръстен знак върху челата на децата, а после и на всички останали от семейството.

То се оставя настрана от другите и се подменя с миналогодишното, което през цялото време е престояло в къщата –  да носи здраве, радост и щастие на нейните обитатели.

Яйцето се пази някъде във витрина, за да не се счупи и да носи късмет.

Следващото яйце също е червено – то се оставя в църквата в събота вечерта, след празничната литургия, която продължава след полунощ, или на другия ден.

Как ще боядиса останалите яйца е въпрос, който зависи от вкуса на всяка домакиня. 

От древни времена много култури асоциират яйцето с Вселената. Персите, например, вярвали, че Земята се е излюпила от гигантско яйце. Много народи виждали в яйцето символ на прераждането през пролетта.

Яйцата са били боядисвани, декорирани и рисувани от римляни, гали, перси и китайци.

След възникването на християнството яйцето започва да се възприема като

символ на раждането на човека от природата. 

Червените яйца са символ на Христовата мъченическа кръв. В Гърция първоначално яйцата са се боядисвали само в червено.

На Велики четвъртък се подновява квасът и се замесва тестото за великденските хлябове. Те носят най-разнообразни названия из България – великденски кравай, богова пита, кошара, харман, квасник, яйченик, плетеница или кукла.

Обикновено се украсяват с нечетен брой червени или бели яйца и с усукано около тях тесто. Жените приготвят и по-малки великденски хлебчета, с по едно червено яйце в средата, които се дават на първия гостенин, на кумовете и на роднини.

У нас по традиция

на Велики четвъртък се замесват и козунаците за празника. 

Козунакът е сладък обреден хляб, който символизира тялото на Исус Христос, така както боядисаните в червено яйца символизират кръвта му.

Според разпространеното схващане историята на козунака започва в началото на XVII в. във Франция, откъдето се пренася и в цяла Европа.

В Италия се приготвят козунаците „панетоне“, а в Русия великденският обреден хляб се нарича кулич. Смята се, че в България козунакът е „дошъл“ в периода 1915-1920 г.