Традицията за замесването на обреден хляб за Великден датира от края на 16-ти и началото на 17-ти век. Според вярванията, козунакът символизирал тялото на Христос, а в средата се поставяло червено яйце – символ на Христовата кръв. С годините рецептите се изменяли и козунаците станаха доста разнообразни по вид.
По оригинална рецепта Великденският обреден хляб се приготвя от брашно, мая, мляко, яйца, масло, захар. Добавят се по желание стафиди, орехи, мармалад, захаросани плодове, локум, шоколад. У нас едва през 20-те години на миналия век хората започнали да приготвят козунаци по познатата ни днес рецепта.
Тайната на перфектния козунак се крие в това, че продуктите, които ще използвате трябва задължително да са със стайна температура. В стаята, в която правите козунака, също трябва да е топло, за да може той да „шупне“ (поне 18-20 градуса). Другият вариант е да „завиете“ добре тестото.
За да получите пухкав козунак, трябва да пресеете брашното 2 или 3 пъти и да месите по-дълго време. Правилото за 100-те удара при месенето важи с пълна сила и тук. Когато месите козунак, трябва да сте настроени положително и да имате само хубави мисли, иначе обредният хляб ще приеме негативната енергия и няма да се получи. Бабите съветват също да пеете на тестото, за да стане козунакът по-вкусен.
Козунаци за Великден се правят не само у нас, но и по цял свят.Разликата е в имената и в някои съставки. Един от най-известните козунаци е италианският, познат още като панетоне.
В Гърция пък приготвят цуреки – великденски обреден хляб, който прилича много на родната рецепта за козунак. В Русия козунакът е познат като кулич и има глазура подобно на панетонето. Традициите повеляват хлябът да бъде благословен в църква и да се яде от него за закуска между Възкресение и Петдесетница.
В Полша и Албания хапват бабка – козунак с бадеми или захаросани плодове, ром и ванилова или шоколадова глазура. Приготвен е по идея на полския крал Станислав Лешчински, който се оплакал, че хлябът му е сух, затова го полял с ром. Легендите разказват, че името идва от Али Баба, тъй като кралят асоциирал получената импровизация с вкусове от арабските страни.
