В България представите за марципана в не особено далечното минало бяха доста объркани. За по-възрастните поколения например, марципанът е доста неприятен на вкус евтин десерт, който родната сладкарска индустрия предлагаше. Заради онези суpогатни „марципанени блокчета“, както ги бе кръстила официалната кулинарна пропаганда, много хора презираха марципана и едва при демокрацията разбраха, че онова, което някога са им предлагали като марципан, всъщност не е било точно истинският марципан. Вкусът на истинския такъв е нещо много по-различно, нещо много вкусно и нещо много по-скъпо от шоколада, да не говорим, че няма нищо общо с шоколад. Така автоматично марципана се превърна в една от кулинарните жертви на Студената война.
ИСТИНСКИЯТ МАРЦИПАН е сладкарско изделие, приготвено от фино смляни бадеми и захар. Това са основните съставки, но също така може да се добавят някои подобрители като белтък или яйце, розова вода, лимонов сок, есенция или нещо друго, което всеки един производител като правило пази в тайна. За да е с добро качество марципанът, бадемовата маса трябва да е не по-малко от 50%, а някои германски производители са наложили като стандарт 2/3 бадемово съдържание.
Историята на това сладкарско творение е изключително дълга, като се заражда някъде в Ориента, точно след като индийците открили свойствата на захарната тръстика.Според една от многото легенди това е станало някъде в земите на днешен Иран или Ирак. И така по време на голям глад и суша оцелели само бадемовите градини и местният султан наредил от ядките да се направи брашно, което да се използва за приготвяне на хляб. Явно някой после е добавил захар и чудото станало.
През Средновековието, марципана минава дългия път до Европа, а както се казва „с хубавото се свиква най-бързо“, та така европейците свикнали с новото лакомство и то станало неизменна част от висококласните сладкарски произведения. Те толкова много обикнали марципана, че започнали да претендират и за неговото авторство, за това и до днес съществуват доста митове и легенди за неговия произход. По това време марципанът е смятан за много специален лечебен продукт, както и за много мощен афродизиак. Това междудругото винаги са били двата водещи фактора при налагането на нов продукт на трапезата. Той бил произвеждан само от аптекари и го предлагали като лекарство срещу отчаяние и пиянство. Едва през XVIII век,
когато паднала цената на захарта, марципана става част от обичайната продукция на сладкарите.
Минавайки през доста държави като Испания, Австрия, Унгария, където има доста музей на марципана успява да спечели обичта на всички, като изключим промито разваления вкус на българина, но сега, когато разкрихме каква е цялата истина за марципана, може и за вас той да се превърне в любим десерт. А някога Волтер бил казал, че трюфелите не са това, за което ги смята простия народ. Днес същото можем да кажем и за марципана. Поне в България той вече не е това, което беше.
Източник bgonair.bg