Мистериите на минералната вода в Брезник

Малко познат на туристите, Брезнишкият край крие много мистерии и чудни гледки. Като се започне от подземния култов кладенец „Пусто гърло”, през желязната лековита минерална вода и се стигне до старинните църкви и манастири и приказно красивата природа, пише „Перник нюз”.
Храм-кладенецът „Пусто гърло” се намира само на 8 км от Брезник и на 3 км от с. Гърло. Открит е при разкопки преди 42 години от екипа на проф. Димитрина Митова – Джонова. Тогава тя и екипът й откриват, че съоръжението е храм на изворната вода, свързан с предноазиатската култова архитектура и културата „Нураги”.
Датира от къснобронзовата епоха – ХІV – ХІІ в. пр. Хр. Подземният храм на водата се състои от помещенията толос и дромос – седемметров коридор, който с 13 стъпала отвежда в кръгла зала, в центъра на която над извора е изграден 5 метра дълбок кладенец, покрит с купол.
Смята се, че изкуственият водоизточник е единственият у нас обект от културата „Нураги”, паметници от която са запазени на остров Сардиния, Италия, остров Крим, Украйна, и в Палестина. Непосредствено над храма е имало светилище.

Днес мястото е обрамчено от гора, но според местните хора някога там е имало изрязани в скалите знаци и малко каменно корито. На около 800 метра е имало побити необработени каменни стълбове, наречени менхири, които често съпровождат културата на нурагите.
Как се е стигнало до изграждането на мегалитното съоръжение и на целия култов комплекс край с. Гърло не е ясно. Но е факт, че водата по тези земи е почитана като свещена от хилядолетия. Брезник е много горд с минералната „желязна” вода, която извира от южната страна на хълма в местността Лесков дол в лесопарк „Бърдото”.
Нещо повече – според доц. Коста Василев, водата се конкурира с тази в прочутия чешки курорт Карлови Вари. Съперничи по качества на изворите в Пираварт (Австрия), Арттейхо (Испания), Левико (Италия) и Авейрон (Франция).
Заради желязното си съдържание тя има жълтеникаво-ръждив цвят и стипчив вкус. Известна е по цял свят и тук идват да се лекуват хора с анемия, гастрити, колити, язви и кожни заболявания.
Древните хора също са познавали лековитите свойства на брезнишката вода, издигнали са я в култ и са я нарекли “Светата вода”. Описана е още в годините около Освобождението от Михал Юркевич, В. Попов, Г. Златарски.

Изследвания на водата са правени в началото на ХХ век, а група учени изнасят редица доклади за лечебните й качества в периода 1927-1938 г. През 1928 г. дирекция “Природни богатства” при Министерство на търговията за първи път каптира водата и я отвежда в чешма. На следващата година по инициатива на местните жители се прави малък циментов открит басейн.
През 1962 г. Брезник е утвърден официално като курорт. Последните изследвания показват, че това е най-богатата на съставки минерална вода в България – цели 23, които разширяват показанията й за лечение и профилактика на много болести. Освен като дестинация за медицински туризъм, Брезник е известен и със старинните си църкви и манастири. В югоизточния край на града се намира черквата „Света Петка”, датираща от ХV – ХVІ в. Тя е била разрушена от Кара Феиз – еничар кърджалия, през 1804 г. Изградена е наново през 1818 г.
Местните хора разказват, че някога в града е имало средновековен манастир – “Бреза манастир”, който заедно с шест черкви по възвишението около града образувал прочутото “Брезнишко седмопрестолие”. От него са останали каменни надписи, части от колони, бронзови и сребърни кръстове и църковна утвар, част от които са използвани в строителството на новата камбанария. Брезничани и до днес почитат църквата като голям духовен център.
Струва си да се разгледа и Билинският манастир „Св. Архангел Михаил“, недалеч от с. Ярославци. Легендата разказва, че е бил основан от болярина Милутин, който измолил разрешение за това лично от византийския император. Известно е, че на това място още през XIV век е съществувал голям укрепен манастир. През следващите векове в обителта е имало и килийно училище, а след Освобождението манастирът постепенно западнал. Днес той е периодично действащ и без монашеско братство.
Църногорският манастир “Св. св. Козма и Дамян” е изграден в началото на ХІХ век над стара, разрушена до основи църква. Намира се на около 18 километра югозападно от Брезник и на 5 километра от с. Гигинци, откъдето идва и другото му име – Гигински. Изграден е върху руините от стар средновековен манастир в подножието на връх Китка. Преданието разказва, че обителта съществува от Второто българско царство, по време на управлението на Асеневци. Бил един от оцелелите след нашествието на турците, притегателен център за българите от съседните околии – Софийско, Радомирско, Пернишко, Брезнишко и Трънско.
Когато бил основан Пиротският панаир, тамошните турци не могли да търпят това съперничество и предизвикали кървав конфликт в деня на храмовия празник на манастира. Сред посечените бил и присъстващият там софийски митрополит. След този инцидент манастирът бил ограбен и разрушен, но останки от основите му личат и до днес. Сегашният манастир е основан около 1819 г., малко по-встрани от старото му място. Манастирската църква е изографисвана три пъти, последно през 1886 г. Иконите са издържани в т. нар. народен стил.
Ктиторите на манастира – поп Здравко и поп Игнат от с. Бегуновци, били принудени да подкупят Кара Феиз, за да получат разрешение за възстановяване на манастира. Те му подарили два угоени бивола, заедно с юларите и чуловете им. А обителта била съградена с дарения от местните хора.
Друг от ктиторите – дядо Алекса Витанов, е нарисуван в цял ръст от южната страна на църквата. Днес манастирът се обитава от монаси и е действащ. В началото на ХХ век е построен храм-паметникът „Свети Георги” в центъра на Брезник. Основите са осветени и положени на 27 октомври 1927 г. от митрополит Стефан.
Църквата е с внушителен обем – събира до 700 души. Олтарът е дървен, но няма стенописи. В града си заслужава да се види и Класното училище – стара възрожденска къща. Тя е строена през 1869 г., а е реставрирана през 80-те години на миналия век. Някога в нея се е намирало класното училище, открито през 1839 г. Първият учител е бил Димитър Тонджоров. Сградата е запазена до днес и наскоро в нея бе подредена историческата музейна сбирка на гр. Брезник./blitz.bg