Обичаи и вярвания на Еньовден

 

Денят на лечебните билки – Еньовден.

Днес своят ден празнуват – Яни, Яне, Яна, Янка, Янко, Яница, Янин, Янина, Янита, Янета, Янис, Яниса, Янимир, Янимира, Янислав, Янислава, Янизар, Янизара, Янил, Янила, Янилин, Янилина, Янидин, Янидина, Яник, Янек, Янико, Яника, Яно, Яньо, Янчо, Калоян,Енчо, Еньо, Йоан, Йоана, Ивет, Иван, Ивана, Иванка, Даян, Даяна, Дилян, Диляна, Диян, Дияна, Деян, Деяна, Деан, Деана, Диан, Диана и имена на билки.

Еньовден е народен празник, честващ се всяка година на 24 юни. Източноправославната християнска църква на този ден, чества рождението на Св. Йоан Кръстител, известен и като Св. Йоан Предтеча – човекът предсказал идването на месията (на Христа).  Често обредите и традициите на двата празника се преплитат.

В различните географски области  празникът носи различно име или се произнася по различен начин – в Област София името му е Яневден, във Великотърновска област – Иван Бильобер или Драгийкар, в Охрид – Ивъндън.

Според народа, на Еньовден започва далечното начало на зимата.

Ето и някой вярвания и обичаи:

Едно от вярванията гласи, че сутрин при изгрев слънце, слънцето „трепти”, „играе”  и който го види ще бъде здрав и успешен през годината. И точно по изгрев, всеки трябва да се обърне с лице към него през рамо да наблюдава сянката си. Ако тя е цяла, човекът ще бъде здрав през цялата година, а бъде ли тя наполовина –ще боледува. Вечерта на Еньовден  за здраве мъжете прескачат  специално накладен огън, а жените и децата минават  под две дрянови дръвчета, чиито върхове са завързани едно за друго с конец.

Също така, че преди  да „тръгне към зима“ слънцето се окъпва във водоизточниците и прави водата лековита. Затова всеки трябва да се измие преди изгрев в течаща вода или рано сутрин в росата.

Други вярвания гласят,че нощта срещу Еньовден е изключително подходяща за т. нар. „грабене“ (крадене) и „мамене“ (примамване) на плодородието от нивите и добитъка, макар че ритуалът се прави и на Гергьовден. Казват, че жени (баятелки, магьосници) отиват на чужда нива, събличат се голи и извършват различни ритуали. Тогава стръковете на нивата им се покланят. Прав остава само един стрък и това е царят на нивата. Тогава магьосницата го откъсва и го носи на своята нива или на нивата на този, който е поръчал „краденето“.

Грижата за съхраняване на реколтата и страхът от природните сили са породили още един ритуал — забраната да се жъне на Еньовден. Според поверието този ден е „хаталия“, „аталия“ (лош ден) и се вярва, че Свети Еньо ще порази с гръм нивата на онзи, който не го е уважил на празника му, а е отишъл да работи.

Смята се, че на Еньовден различните треви и билки имат най-голяма лечебна сила, особено на изгрев слънце. Затова е най-добре да се берат рано сутринта преди изгрева на слънцето. Жените — баячки, магьосници, ходят сами и берат билки, с които после лекуват и правят магии. Набраните за зимата билки трябва да са „77 и половина“ — за всички болести и за ,,болестта без име.