Баба в казан трогна хиляди във Фейсбук

Всеки се ражда човек, но не всеки остава такъв до края. В България често срещано явление е да виждаме възрастни хора да просят или да ровят в кофите. Често срещано явление е също да не забелязваме болката им. И забързани в ежедневието да не си даваме сметка, как животът на човек е превратен и всеки от нас в един момент може да се озове до кофата за боклук. За радост сред нас все още се намират и такива, които забелязват и се опитват да помогнат на тези хора.
Именно такава е и истинската история, която младеж от Пловдив сподели във Фейсбук профила си. Димитър Навущанов е публикувал снимка на жена на преклонна възраст и трогателния разговор, който са провели:

„Намерих тази баба в една кофа за смет. Исках да ѝ помогна с пари, но ми отказа, беше горда жена, помоли ме само да купим от близката аптека лекарства за едно коте с което някой се е гаврил и му е рязал опашката. Едно от многото, които храни и вървят с нея. Поговорих си с нея половин час, разказа ми за трудния си живот, как мъжът и е починал, децата я оставили а държавата се гаври с нея… Тръпки ме побиха, когато ми каза: „Скоро ще умра и като се кача на небето ще кажа на Господ, че си ми помогнал”.
Димитър Навущаров сподели, че след постването на снимката на възрастната дама, получил стотици писма и покани за приятелства, с цел да помогнат: „От снощи получих стотина такива писма и стотици покани за приятелство. Въпреки, че facebook прегря а телефона трябваше да го изключа за да заспя съм много благодарен на всички за подкрепата! Дори се организирахме да издирим жената и да и помогнем с много повече!“ – написа младежът в своя профил.
Появата на недоброжелатели, които са представили историята за своя, не е останала незабелязана, но Димитър отново отвърна с доброто си сърце:
„Вече няколко човека ми пишат, че други хора представяли снимката ми от вчера за тяхна. И какво от това?! Целта ми не е била да си я кътам или да и търся авторски права, а да покажа на хората проблема… много хора предложиха помощ включително финансова за бабата, задействаха се благотворителна фондация и от офиса на общината. Мен това ми стига“.
Много мъдрост, печал или искрица надежда, че добротата ни се крие дълбоко в нас, носи този коментар. Надяваме се в България да има все повече такива младежи, с топли, добри и загрижени сърца, които не правят добро за да бъдат забелязани, а го правят инстинктивно.
Това е и един от коментарите под поста:
„Всички казват БРАВО или колко ТЪЖНО , но аз БЛАГОДАРЯ на ТЕБ , че си от другите хора- които ИМАТ СЪРЦЕ ДА ПОМОГНАТ ! Изказваме съжаление и готовност да помогнем, но се ПРЕКЛАНЯМ, ПРЕД ОНЕЗИ СИЛНИТЕ, които просто го правят на момента.“.